Добре, това, че не я обичаха, не означаваше, че тя няма достатъчно любов, скътана в сърцето си. Обичаше Уеб с всяка частица от тялото си и това нямаше да се промени, без значение какво изпитва той към нея. Обичаше и баба, въпреки явното й предпочитание към Джеси, тъй като в края на краищата точно тя бе заявила твърдо: „Разбира се, Роана ще живее тук“, успокоявайки едно ужасено седемгодишно дете, което внезапно е загубило всичко. Въпреки че по-често срещаше неодобрение, отколкото насърчение от страна на баба си, все пак изпитваше чувство на уважение и обич към несломимата възрастна жена. Надяваше се някой ден да бъде също толкова силна като нея, а не тромавата, несръчна и нежелана глупачка, каквато бе сега.
И двамата обичани от Роана хора бяха загубили скъпи за тях близки. Е, самата тя бе презирала Джеси, а баба и Уеб — не.
Седма глава
Следващите няколко дни бяха същински ад.
Вниманието на цялата област Шоул, която се състоеше от Тоскана, Масъл Шоулс, Шефилд и Флоренция — четирите градчета, скупчени едно до друго там, където река Тенеси служеше за граница между областта Колбърт и Лодърдейл, беше приковано от извършеното кърваво убийство на член от семейство, принадлежащо към елита на обществото в областта Колбърт, както и от последвалото разследване на съпруга й като извършител. Уеб бе също толкова известен, макар и все още не толкова уважаван, както някога Маршъл Дейвънпорт, а и, разбира се, всеки с положение тук бе познавал Джеси, звездата на местното висше общество. Мълвата обикаляше необезпокоявана. Уеб не бе арестуван, а шериф Уотс бе казал само, че са го разпитали и освободили, но според мнението на всички заинтересовани, това бе напълно достатъчно, за да го сметнат за виновен.
Е, погледнете само как се отнася към него собственото му семейство, тръбяха слуховете. Лусинда се разплакваше всеки път, когато го видеше, и все още не можеше да събере сили да му проговори. Глория и Харлан Еймъс бяха убедени, че Уеб е убил Джеси и въпреки че не бяха се изказвали публично, бяха споделили съмненията си с някои от най-близките си приятели под формата на „да си остане само между нас двамата“. Повечето хора с морал не одобряваха поверително разпространяваните клюки, но това не пречеше те да плъзват като бързорастящи плевели.
Двете деца на Глория и Харлан — Бейрън и Ланет — се стараеха да държат високоуважаваните си семейства възможно по-далеч от Уеб.
Само майката на Уеб, Ивон, и леля му Сандра изглеждаха убедени в невинността му, но това бе съвсем нормално. Така или иначе винаги бе бил любимецът на Сандра, докато на практика тя бе пренебрегвала всички внуци на Глория. Семейството определено се разцепваше. А за Роана, открила тялото, се говореше, че била изпаднала в шок и се била усамотила. Винаги следвала Уеб по петите като послушно паленце, но дори тя сега не желаела да има нищо общо с него. Носеше се мълва, че от смъртта на Джеси не си били проговорили.
Тръгна любопитната клюка, че преди да бъде убита, Джеси била жестоко пребита, друг допълни, че била осакатена. Твърдяха, че Уеб бил хванат на местопрестъплението с малката братовчедка Роана, но хорската доверчивост не стигна чак дотам да го повярват. Може би наистина са го хванали, но точно с Роана? Та тя бе тънка като вейка и непривлекателна и нямаше ни най-малка представа как да стане по-интересна за мъжете.
Но очевидно Уеб бе хванат с някоя, така че мълвата спекулираше със самоличността на неизвестната жена.
Аутопсията на Джеси бе направена, но в очакване на новини около разследването, резултатите не бяха оповестени. Погребението беше подготвено, а на службата присъстваха толкова много хора, че църквата не можа да ги побере. Дори хора, които не я бяха познавали лично, дойдоха от любопитство. Уеб стоеше сам, досущ като статуя, около която всички се движат, но никой не докосва. Пасторът му изказа съболезнованията си. Никой друг обаче не го последва.
На гробищата беше същото. Лусинда бе съсипана и плачеше сърцераздирателно, втренчила поглед в покрития с цветя ковчег на Джеси, положен до прясно изкопания гроб. Беше горещ летен ден без нито едно облаче по небето. Жаркото слънце печеше безмилостно и скоро всички се обляха в пот. Носни кърпички и листчета хартия бяха използвани, за да раздвижват въздуха около потящите се лица.
Уеб седеше в единия край на първата редица сгъваеми столове, подредени под нанеса, издигнат за най-близките от семейството. Ивон седеше до него, стиснала здраво ръката му, а до нея беше Сандра. Другите членове на семейството бяха заели останалите столове, но, изглежда, никой не желаеше да седне точно зад Уеб. Най-накрая Роана седна на този стол, бледа като сянка, отслабнала още повече през дните, последвали убийството на Джеси. Веднъж поне не се спъна и не изпусна нищо. Лицето й бе бяло като платно, с безизразен поглед. Тъмната й кестенява коса, обикновено толкова рошава, сега бе силно опъната назад и привързана с черна панделка. Досега винаги бе потрепвала и помръдвала насам-натам, сякаш вътре в нея гореше прекалено много енергия, която не можеше да овладее, но сега бе странно неподвижна. Доста хора й хвърляха любопитни погледи, сякаш не бяха съвсем сигурни в самоличността й. Прекалено едрите й черти, някога толкова неподходящи за финото й лице, сега подхождаха на сдържаната строгост, която ги обгръщаше. Все още не бе красива, но имаше нещо…