Танси бе подготвила огромно количество храна, за да нахрани очакваната тълпа и се бе зарадвала на възможността да бъде непрекъснато заангажирана. Хората влизаха и излизаха от трапезарията, където бяха подредени масите, пълнеха чиниите си и се връщаха на малки групички, обсъждайки ситуацията с приглушени гласове.
Уеб се затвори в кабинета. Роана отиде в конюшните и застана до оградата, търсеща успокоение в гледката на кротко пасящите коне. Бъкли я видя и препусна към нея, провирайки глава през оградата, за да го погалят. Роана не бе яздила от смъртта на Джеси, всъщност това бе първото й отиване в конюшните. Почеса Бъкли зад ушите и му затананика напевно, но го правеше напълно несъзнателно и автоматично. Животното обаче не долови разликата и остана с притворени очи, а после изпръхтя доволно.
— Липсваше му — обади се зад гърба й Лоуъл. Беше свалил траурния костюм и сега бе облечен в обичаните каки панталони и ботуши.
— И той на мен.
Лоуъл се облегна на оградата и огледа царството си, а очите му засияха топло, докато наблюдаваше здравите животни с блестящ косъм, които обичаше безкрайно.
— Ти не изглеждаш добре — каза откровено той. — Трябва да се грижиш повече за себе си. Конете имат нужда от теб.
— Трудни времена бяха — отвърна уморено Роана.
— Да, така е — съгласи се Лоуъл. — Все още не мога да повярвам. Срамота е хората да се отнасят по този начин с господин Уеб. Защо, след като той е виновен за смъртта на госпожица Джеси точно толкова, колкото и аз. Всеки, който го познава поне малко, би трябвало да е наясно. — Лоуъл бе разпитван надълго и нашироко за нощта на убийството. Бе чул Уеб да напуска къщата и се бе съгласил с останалите, че това се е случило някъде между осем и осем и половина, и не бе чул никакво ръмжене на двигател до пристигането на шерифа и полицейските коли. Писъкът на Роана го бе събудил от дълбок сън — звук, при спомена, за който все още примижаваше.
— Хората виждат само това, което им се иска — каза Роана. — На чичо Харлан просто му харесва да слуша собствения си глас, а леля Глория е глупачка.
— Какво мислиш, че ще стане сега? Искам да кажа — след като всички те живеят тук.
— Не знам.
— Как се справя госпожа Лусинда?
Роана поклати глава.
— Доктор Грейвс я държи на слаби успокоителни. Тя много обичаше Джеси. И през повечето време все още плаче. — Лусинда бе съсипана от смъртта на Джеси, сякаш този удар бе прекалено голям дори за нея. Възложила бе всичките си надежди за бъдещето върху Уеб и Джеси, а сега, със смъртта на Джеси и положението на Уеб като главен заподозрян, плановете й изглеждаха унищожени. Роана продължаваше да чака баба да отиде при Уеб и да го прегърне, да го увери, че вярва в него. Но независимо от причината, тя не го направи. Нима не виждаше колко много се нуждае от нея Уеб? Или самата тя страдаше прекалено много и не забелязваше нищо около себе си?
Роана не очакваше нищо хубаво от бъдещето.
— Получихме резултатите от аутопсията — съобщи Були на Уеб в деня след погребението. Отново бяха в офиса на Були. На Уеб му се струваше, че откакто Джеси бе починала, е прекарал там повече време, отколкото където и да било другаде.
Първоначалният шок бе преминал, но мъката и гневът стояха все още заключени дълбоко у него, още по-безсилни предвид факта, че трябваше непрекъснато да се сдържа. Не смееше да се отпусне, тъй като гневът му щеше да се излее върху някого от така наречените му приятели, които страняха от него, сякаш е прокажен, върху някой от бизнес партньорите му, на част от които грижите му, изглежда доставяха скрито задоволство, негодници такива, и преди всичко върху любящото му семейство, което очевидно го смяташе за убиец. Само Роана се бе приближила до него и бе казала, че съжалява. Дали защото случайно самата тя бе убила Джеси и се страхуваше да си признае? Не знаеше със сигурност, въпреки подозренията си. Но твърдо съзнаваше, че Роана също го избягва, Роана, която винаги го бе следвала по петите, следователно определено се чувстваше виновна за нещо.
Не преставаше да се притеснява за нея. Виждаше, че не се храни и че е станала страшно бледа. Бе се променила и по друг, по незабележим начин, който в момента не можеше да анализира, тъй като се чувстваше толкова вбесен, че не можеше да се съсредоточи върху този дребни подробности.
— Знаеше ли, че Джеси е била бременна? — попита Були.
Ако вече не бе седнал, Уеб щеше да се строполи на пода. Погледна Були с мълчалив ужас.