Тя обаче не само бе спала с друг мъж, но не бе взела противозачатъчни. Отново с цел отмъщение? Дали не бе смятала, че шегата ще бъде особено забавна, ако роди чуждо дете и го представи за негово?
За една дяволски кратка седмица съпругата му бе убита, целият му живот и репутация бяха разрушени, а семейството му се бе обърнало срещу него. От принц се бе превърнал в парий.
Всичко това вече му бе дошло до гуша. Днешната новина на Були бе последната капка в чашата. В продължение на години беше работил дяволски упорито, за да поддържа стандарта на семейството такъв, към какъвто бяха привикнали, т.е. луксозен и разточителен, жертвайки личния си живот, както и най-минималния шанс за истински брак с Джеси. Но когато се бе наложило семейството да бъде единно и да застане зад гърба му, за да го подкрепи, никой не се отзова. Лусинда не го бе обвинила, но не беше го и подкрепила, а вече се бе уморил да играе по свирката й. Що се отнасяше до Глория, Харлан и цялата им банда — да вървят по дяволите! Само майка му и леля Сандра бяха повярвали в него.
Роана. Ами тя? Не бе ли тя причината за задействането на целия този кошмар, предизвиквайки Джеси, без да помисли за неприятностите, които би му причинила? Някак си, по различен начин, го бе заболяло много повече от предателството на Роана, отколкото от предателството на останалите. Бе привикнал към обожанието й, към спокойното приятелство, което бе царяло помежду им. Закачливият й характер и волен език го бяха забавлявали, бяха го разсмивали дори когато бе смъртно уморен. „Гранд Прикс“, а, бива си го малкото дяволче.
На погребението бе казала, че не е предизвикала нарочно онази сцена в кухнята, но на финото й лице бяха изписани едновременно вина и отчаяние. Може да го бе направила, а може би не. Но тя също го бе избягвала, когато бе готов да продаде душа си на дявола за малко утеха от близките. Були не бе счел Роана за заподозряна в убийството на Джеси, но Уеб не можеше да забрави израза на омраза, който бе зърнал за миг в очите на Роана, или факта, че е имала възможността. Всички в къщата бяха имали възможността да го направят, но Роана бе единствената, която мразеше Джеси.
Просто не знаеше. Беше премълчал, за да я защити, въпреки че тя не го бе подкрепила. Премълчал бе факта, че бебето на Джеси не е негово, позволявайки на още един възможен убиец да се измъкне, тъй като самият той би се оказал най-вероятният заподозрян. Беше дяволски изморен непрекъснато да се чувства като в капан.
До гуша му бе дошло от всички.
Спря на алеята и се загледа в имението. Дейвънпорт. Въплъщението на амбициите му, символът на живота му, сърцето на семейство Дейвънпорт. Къщата излъчваше усещане за свой собствен характер, един стар дом, подслонявал в елегантните си крила поколение след поколение Дейвънпорт. Когато бе далеч и се сетеше за Дейвънпорт, мислено винаги си го представяше, потънал в цветя. През пролетта азалиите бяха отрупани е цвят. През лятото властваха розите. През есента — хризантемите, а през зимата — розово-белите камелии. Дейвънпорт винаги цъфтеше. Обичал го бе със страст, която никога не бе изпитвал към Джеси. Не можеше да обвинява за това изцяло другите, тъй като самият той също бе виновен. В крайна сметка беше се оженил по-скоро за завещанието, отколкото за жената.
До гуша му бе дошло и от Дейвънпорт.
Паркира колата и влезе през входната врата. Разговорът във всекидневната рязко прекъсна, както обикновено бе ставало през последната седмица. Изобщо не се огледа из стаята, пресече я и отиде в кабинета, където седна зад бюрото.
Работи часове наред, съставяйки документи и попълвайки формуляри, чрез които върна действителния контрол върху всички предприятия на Дейвънпорт в ръцете на Лусинда. Когато свърши, стана, напусна къщата и се отдалечи, без да погледне назад.
Осма глава
— Доведи ми Уеб — каза Лусинда на Роана. — Искам да го убедиш да се върне вкъщи.
Шокът на Роана не пролича по лицето й, въпреки че разтресе цялото й тяло. Без никакво издайническо трепване и с овладяна грация тя сложи чашката си за чай върху изящния поднос. Уеб! Дори произнасянето на името му все още я прерязваше и разгаряше отново стария болезнен копнеж и вина, въпреки че бяха изминали десет години, откакто не го бе виждала, всъщност откакто никой не го бе виждал.