Сега от него лъхаше усещане за заплаха, не съществувало преди, изглеждаше като човек, който държи на думата си и ще я подкрепи с дела, ако се наложи. Характерът му бе изгладен до самата му желязна сърцевина. Уеб вече нямаше никакви слабости, особено към глупавата, невнимателна братовчедка, която му бе причинила толкова много неприятности.
Той не беше някогашният. Беше по-твърд, по-груб, а може би дори по-брутален. Роана осъзна, че изминалите десет години са променили много и двама им, но едно-единствено нещо бе останало непроменено и това бе любовта й.
Физически Уеб изглеждаше по-як и по-едър от преди. Винаги бе имал мускулестата фигура на природно надарен атлет, но годините изтощителен труд на открито го бяха калили и направили жилав като тръстика и твърд като стомана. Раменете му бяха станали още по-широки, а гърдите — още по-мускулести.
Лицето му бе почерняло от слънцето. От двете страни на устата му бяха вкопани бръчки, а около присвитите му очи се разпръскваха други. Косата му бе по-дълга и по-буйна — като на човек, който не се подстригва редовно. Още една разлика — вече не бе „оформяна“, а просто бе подстригвана. Имаше брада, но тя не прикриваше току-що заздравелия белег от рана от дясното ухо до челюстта му. Роана преглътна, питайки се какво му се е случило и дали нараняването не е било опасно.
Според детективската информация Уеб не само бе купил малкото ранчо и бързо го бе превърнал в печелившо предприятие, но и бе продължил системно да купува и други парцели земя. Не за да разшири ранчото си, а както се бе оказало — за разработване на мини. Аризона бе богата на полезни изкопаеми и Уеб инвестираше в тях. Когато напусна Дейвънпорт, Уеб не бе обеднял. Той бе притежавал свои собствени средства и ги бе инвестирал разумно. Както бе изтъкнала Лусинда, Уеб имаше изключителен талант, що се отнася до бизнес и финанси, и го използваше умело.
Но въпреки че бе преуспял, това не личеше от дрехите му. Ботушите му бяха износени и протрити, дънките му — избелели, а тънката му риза бе прана толкова пъти, че бе станала почти бяла. Носеше тъмнокафява прашна шапка. Ногалес имаше славата на опасен град, но Уеб сякаш бе на мястото си сред тази тълпа грубияни в схлупения бар в далечното пустинно градче край границата, което бе толкова различно от Тоскана, колкото небето от земята.
Той можеше да я съсипе. С няколко студени, нараняващи думи можеше да я унищожи. Прималяваше й при мисълта за риска, които поема, но продължаваше да вижда очите на Лусинда, изпълнени с надежда, когато я бе целунала на сбогуване сутринта. Лусинда, смалила се с възрастта, смазана от мъка и скръб, твърда, но вече не несломима. Вероятно краят беше по-близо, отколкото на Лусинда й се искаше да знаят. Може би това бе последната й възможност да се помири с Уеб.
Роана съзнаваше какво рискува финансово, ако успее да уговори Уеб да се върне вкъщи. Според настоящото завещание на Лусинда тя бе главният наследник на Дейвънпорт и на семейната финансова империя с някои скромни посмъртни дарове за Глория и семейството й, за Ивон и Сандра и пенсии, както и една обща сума, разпределени на дългогодишните служители в дома: Лоуъл, Танси и Беси. Но Уеб дълги години бе подготвян да бъде наследникът и ако се върнеше, всичко отново щеше да бъде негово.
Щеше да загуби Дейвънпорт. Беше потиснала емоциите си, не бе позволила на Лусинда да забележи болката и паниката, които бяха заплашили да пробият защитната й обвивка. В края на краищата беше човешко същество и щеше да съжалява, ако загуби парите, но Дейвънпорт означаваше нещо много повече от една купчина пари. Дейвънпорт бе дом, многообичан пристан, всеки сантиметър, от който й бе познат. Загубата на Дейвънпорт щеше да разбие сърцето й, но не се самозалъгваше с илюзии, че ще бъде добре дошла там, ако Уеб наследи всичко. Той щеше да поиска да види гърбовете на всички, включително и нейния.
Но щеше да се грижи за имението по-добре от нея. Отгледан бе с убеждението, че чрез брака си с Джеси ще получи Дейвънпорт. Бе прекарал детството и младостта си, подготвяйки се да бъде възможно най-добрият управител, и само по вина на Роана го бе загубил.
Каква бе цената на изкуплението?
Съзнаваше каква е, знаеше съвсем точно какво ще й струва.
Но не можеше да пренебрегне Лусинда, която отчаяно искаше да го види, преди да почине. А съществуваше и самият Уеб, принцът в изгнание. Дейвънпорт беше единственият подходящ за него дом, неговото наследство. Имаше към него дълг, който едва ли някога би могла да изплати. Щеше да се откаже от Дейвънпорт, за да може да върне Уеб обратно. Щеше да се откаже от всичко, което има, за да го направи.