Роана въздъхна. Винаги се чувстваше тромава и несръчна под зоркото око на баба си. Единствено, когато бе на кон, забравяше това усещане. Е, наистина бе паднала от Тъндърболт, но това се случи, защото бе свикнала с понито си, а Тъндърболт се бе оказал толкова дебел, че не бе успяла да го обхване добре с краката си. Но обикновено се залепяше за седлото като репей, както твърдеше Лоуъл, а той се грижеше за всички коне на баба, така че би трябвало да разбира от тези неща. Роана обичаше да язди почти толкова, колкото бе обичала мама и татко. С горната част от тялото си сякаш летеше, а с краката си чувстваше силата и мускулите на коня, сякаш самата тя бе толкова силна. Това бе една от добрите страни на живота с баба — щеше да язди всеки ден и Лоуъл щеше да я научи да язди големите коне.
Но най-хубавото бе, че Уеб и майка му също живееха тук и щеше да го вижда всеки ден.
Изведнъж скочи от прозоречната ниша, затича се през къщата и съвсем забрави, че е обута с хлъзгавите си неделни обувки, а не с маратонките, докато не се подхлъзна по паркета и едва не се блъсна в масата. Зад гърба й се чу строга забележка от леля Глория, но Роана не й обърна внимание и продължи да се бори с тежката входна врата, използвайки цялата сила на слабичкото си телце, да я отвори достатъчно, за да се промъкне навън. После се затича през ливадата към Уеб и Джеси, а коленете й повдигаха полите на роклята й на всяка крачка.
Внезапно мъката, стегнала сърцето й, сякаш разхлаби жестокия си обръч и Роана започна да хлипа. Уеб я видя и изражението на лицето му се промени. Пусна ръката на Джеси и протегна две ръце към Роана. Тя се притисна в скута му, разтърсвайки люлката. Джеси рязко й се скара:
— Роана, виж каква бъркотия предизвика. Върви да си издухаш носа.
Но Уеб я прекъсна:
— Ето ти моята кърпичка. — И сам избърса страните й. После просто я поддържа, докато тя криеше лице в гърдите му и хлипаше толкова сърцераздирателно, че цялото й телце се тресеше.
— О, боже! — възкликна Джеси с отвращение.
— Млъкни! — отвърна Уеб, като притисна Роана още по-плътно в прегръдките си. — Тя загуби родителите си.
— Е, и аз загубих майка си — изтъкна Джеси. — Но не ме виждаш да цивря в скута на всеки.
— Та тя е само на седем — каза Уеб, докато галеше разрошената коса на Роана. През повечето време тя бе истинска напаст, защото непрекъснато вървеше след по-големите си братовчеди, но все пак бе дете и по негово мнение Джеси би трябвало да проявява към нея повече съчувствие. Слънчевите лъчи падаха полегато над ливадата и през листата на дърветата, спирайки се в лъскавата кестенява коса на Роана, която блестеше в златисти или червеникави отблясъци. Преди малко бяха погребали трима членове от рода — родителите на Роана и майката на Джеси. Върху леля Лусинда бе паднал най-тежкият товар на мъката, помисли си Уеб, тъй като бе загубила едновременно двете си деца: Дейвид — бащата на Роана, и Джанет — майката на Джеси. През последните три дни огромната тежест на скръбта я беше привела, но не я бе пречупила. Тя продължаваше да бъде гръбнакът на рода и даваше опора и сила на останалите.
Роана се поуспокои, хлипанията й постепенно преминаха в хълцания. Главицата й се чукна в ключицата му, когато, без да поглежда нагоре, тя изтри лицето си с кърпичката му. Чувстваше се толкова крехка в силните му младежки ръце, костите й сякаш не бяха по-дебели от кибритени клечки, а гръбчето й бе широко само двайсетина сантиметра. Роана беше мършава, сякаш цялата съставена от дълги крайници, и твърде дребна за възрастта си. Уеб продължи да я гали, а Джеси го гледаше с многострадална физиономия, докато най-после две плувнали в сълзи оченца не надникнаха косо от сигурната позиция на рамото му.
— Баба каза, че и ние двете с Джеси ще останем да живеем тук — рече Роана.
— Е, разбира се — отвърна Джеси, сякаш всяко друго място щеше да бъде напълно неприемливо. — Къде другаде бих могла да живея? Но на тяхно място щях да те изпратя в сиропиталището.
Очите на Роана плувнаха в сълзи и тя скри лице в гърдите на Уеб. Той погледна Джеси, която се изчерви и отклони поглед. Джеси беше лоша. Напоследък поне през половината ден му се струваше, че тя има нужда от един хубав бой. Но през другата половина беше замаян от новите извивки по тялото й. И тя го знаеше. Веднъж през лятото, докато плуваха в басейна, беше оставила едната презрамка на банския си да се смъкне и да оголи едната й гърда почти до зърното. Тялото на Уеб бе реагирало с почти болезнената напрегнатост на младеж, наскоро преминал пубертет, и той не беше успял да извърне очи от гледката. Просто бе стоял там, благодарен на Господ, че водата бе над кръста му, но лицето му беше почервеняло от объркващите чувства на възбуда и безсилие.