Той хвърли шапката си на стола и се изтегна по гръб на леглото, подлагайки възглавницата под главата си. Присвитите му зелени очи пробягаха по тялото й.
— Съблечи си дрехите!
Стъписана, Роана застана, отпуснала безсилно ръце. Нима искаше просто така да се съблече гола, а той да лежи и да я гледа?
— Предполагам, че си променила решението си — провлече той, като седна и се пресегна за шапката си.
Роана се стегна и посегна към копчетата на блузата си. Бе решила да го направи, така че какво значение имаше дали той иска най-напред да я погледа? Съвсем скоро щеше да направи нещо много повече, отколкото просто да я гледа. Ужасът на това, което бе на път да направи, изведнъж я разтърси и тя с разтреперани ръце се помъчи да се разсъблече. Странно, колко трудно се бе оказало да се разголи за него, след като от години бе мечтала за това. Дали причината не бе в мечтата й той да го направи от любов, а всъщност чувствата му бяха съвсем противоположни?
Но нямаше значение, повтаряше си отново и отново тя, използвайки фразата като защита, за да не се замисля прекалено много. Нямаше значение. Нямаше значение.
Копчетата най-после бяха разкопчани и блузата — разтворена. Трябваше да се движи, за да не загуби съвсем самообладание. С резки и нервни движения смъкна дрехата от раменете си и я пусна на пода. Не можеше да вдигне очи към Уеб, но усещаше погледа му напрегнат и изчакващ.
Сутиенът й бе с предно закопчаване. Разтреперана от студ и притеснение, тя си пожела да бе дантелен и сексапилен, но той бе съвсем обикновен бял сутиен, моделиран по-скоро да скрива, отколкото да разкрива. Разкопча го и смъкна презрамките, така че и тази част от облеклото й падна долу на пода. Студеният въздух облъхна гърдите й и зърната й настръхнаха. Съзнаваше, че гърдите й са малки. Дали той я гледаше? Не смееше да вдигне очи, тъй като изпитваше искрен ужас, че ще забележи в погледа му разочарование.
Не знаеше как да се съблече, за да постави удоволствие на един мъж. Покрусена от собствената си несръчност, тя чувстваше, че има начин да го направи грациозно, да съблазни и заинтригува мъжа, като разголва бавно и обещаващо плътта си, но не знаеше как да го направи. Можеше само да разкопчава и смъква ципове също като ученичка, забързана да смени дрехите си за часа по физическо.
Тогава най-добре бе да приключи с всичко, преди съвсем да загуби решителност. Забързано смъкна сандалите си, свали ципа на панталоните и се наведе, за да ги свали. В стаята бе леденостудено и цялото й тяло настръхна.
Останаха само бикините и оскъдният й кураж бе почти на привършване. За да не си остави време да премисля, пъхна палци отстрани, смъкна бикините и ги пусна върху дрехите в краката си.
Уеб продължаваше да мълчи и не помръдваше. Роана направи неволно движение с ръце, сякаш да се прикрие, но после ги отпусна надолу. Просто застана и загледа невиждащо в износения килим под голите си стъпала, питайки се дали бе възможно човек да умре от неудобство. През последните дни се бе мъчила да се храни нормално, но все още беше слаба, оскъдна жертва, принесена на олтара на отмъщението. Ами ако голото й тяло не бе достатъчно съблазнително, за да предизвика желание у Уеб? Ако само се разсмееше?
Той продължаваше да мълчи. Дори не можеше да долови дишането му. Погледът й се замъгли и тя се опита да вдиша по-дълбоко. Не можеше да вдигне очи към него, но изведнъж я връхлетя паническата мисъл, че може би е пил повече, отколкото бе смятала, и че е заспал, докато тя се събличаше. Какъв съсипващ удар щеше да се окаже това върху несъществуващия й на практика чар!
После се чу тих и дрезгав шепот, от който разбра, че в края на краищата не е заспал:
— Ела тук.
Затвори очи, разтреперана от облекчение, и тръгна към шепота.
— По-близо — промълви той и тя пристъпи още по-напред докато разтрепераните й колене не се удариха в леглото.
Тогава я докосна. Ръката му се плъзна по външната страна на лявото й бедро, мазолестите пръсти погалиха меката й кожа, възбуждайки всеки нерв по пътя си, оставяйки гореща диря след себе си. Продължи нагоре, докато не стигна до закръгленото й дупе, дългите му пръсти го обхванаха в шепите си и запалиха огън с горещината си. Роана потрепери и се опита да овладее внезапното си пламенно желание да се притисне към ръката му. Но не успя съвсем, хълбоците й се поклатиха едва забележимо.