После вдиша глава с неохота и погледна резултата от работата си с диво задоволство и жажда. Устните му, също като зърната й, бяха червени, влажни и леко разтворени, а дъхът му излизаше със свистене. Излъчваната от едрото му тяло горещина разпръсна и най-далечните хладни тръпки, които бе почувствала.
— Не трябва да го правиш — промълви той, а думите му бяха толкова дрезгави, сякаш се късаха от гърлото му. — За първи път ти е… Така или иначе ще се върна.
Разочарованието я прободе като копие в сърцето. Лицето й изведнъж пребледня и тя погледна Уеб стъписано. Да свали дрехите си се бе оказало трудно, но щом веднъж я бе докоснал, постепенно се бе разтопила в нарастващото чувствено удоволствие, въпреки шока, от всяка нова ласка. Онази скрита дълбоко в нея част бе изпаднала в истински екстаз, вкусвайки с наслада всяко докосване на грубите му ръце, жадувайки с едва сдържана страст за още милувки.
А сега той искаше да спре. Тя не го привличаше достатъчно, за да продължи.
Гърлото й пресъхна. От устните й се отрони едва доловим шепот:
— Не ме ли… не ме ли желаеш?
Молбата бе едва доловима, но той я чу. Очите му се разшириха, докато около огромните черни езера остана съвсем тънка зелена ивица. Сграбчи ръката й и я притисна към тялото си, въпреки инстинктивното й усилие да се отдръпне — действие, което подсказа невинността й.
Роана застина смаяно. Чувстваше твърдата издутина под дънките. Горещината й я изгаряше дори през дебелия плат и пулсираше, сякаш е живо същество.
— Моля те, Уеб. Искам да го направиш — задъха се тя.
За миг й се стори, че въпреки всичко той ще откаже, но после с внезапно и рязко движение Уеб скочи от леглото и започна да сваля дрехите си. Роана смътно съзнаваше, че я наблюдава как го гледа. Не можеше да скрие възхищението си, докато гледаше тялото му, широките рамене, окосмените мускулести гърди и плоския корем. Уеб внимателно смъкна ципа, а после с едно движение свали дънките и бельото си. При вида на пулсиращия му член тя примигва стреснато. Страните й отново се зачервиха.
Като дишаше на пресекулки, той се спря за миг.
Изведнъж, уплашена да не направи нещо, което ще то възпре, Роана затаи дъх и се смълча, опитвайки се да отклони поглед от тялото му. Ако сега се извърнеше от нея сигурно щеше да умре. Но той я искаше, тя знаеше, че я иска. Бе неопитна, но не и невежа. Бе твърд и възбуден, а нямаше да е така, ако не я желае.
Лампата светеше право в очите й. Щеше й се да я бе изключил, но не го помоли. Матракът хлътна под тежест му и Роана разпери ръце, за да се задържи.
Той не й остави време за размисъл, време да промени решението си или да изпадне в паника. Легна върху нея, твърдите му бедра разтвориха нейните, а широките му рамене закриха лампата. Роана едва си пое дъх, когато той обхвана лицето й с длани и покри устните й със своите. Езикът му обходи устните й и тя ги разтвори, за да го приеме. Едновременно с това почувства горещия му, твърд като камък член да си пробива път през мекия вход между бедрата й.
Сърцето и подскочи и се разтуптя лудешки. Издаде слаб уплашен звук, но устата му го заглуши, тъй като задълбочи целувката, прониквайки в нея едновременно с устни и мъжественост.
Не беше лесно въпреки възбудата й, въпреки готовността й да го приеме. Мислеше, че той просто ще се плъзне в нея, но не стана точно така. Движеше хълбоците си напред-назад, като с всяко движение проникваше малко по-дълбоко. Тялото й се съпротивляваше на увеличаващия се натиск, болката я изненада и уплаши. Опита се да я понесе безмълвно, но с всяка нова атака положението се влошаваше.
Изстена мъчително. Ако бе очаквала той да спре, това не стана. Уеб просто я прегърна още по-силно и я прикова под себе си, овладял положението със силата и тежестта си, съсредоточил цялото си внимание в проникването си в нея. Тя заби нокти в гърба му, хлипайки от болка. Следващият тласък бе по-силен и най-после нежната плът се поддаде на натиска, пропускайки твърдото му оръжие дълбоко навътре, Роана се заизвива в напразен опит да облекчи обзелата я болка.
Сега, след като мъжката му цел бе постигната, Уеб се опита да я успокои. Не се отдръпна, но я погали и й зашепна нежно. Продължаваше да държи главата й с длани, наведе се и целуна с устни солените сълзи по бузите й.
— Шшт, шшт — промърмори той. — Просто лежи неподвижна, мила. Знам, че боли, но след малко ще ти олекне.
Гальовните думи я успокоиха така, както нищо друго не би могло. Едва ли я мразеше в действителност, щом я наричаше мила, нали? Бавно се успокои, преставайки да се съпротивлява на проникването му. Част от неговото напрежение също отзвуча и чак тогава разбра колко стегнати и сковани са били мускулите му. Задъхана, Роана се отпусна под него.