Дишането и се забави и стана по-дълбоко. Сега, когато вече не страдаше така, част от удоволствието й се възобнови. С нарастващо учудване чувстваше възбудения му член да пулсира в тялото й. Това бе Уеб, проникнал толкова интимно в нея, Уеб, който я държеше в прегръдките си. Само преди час го бе наблюдавала отдалеч в сумрачен бар, ужасявайки се от мига, в който ще трябва да го доближи, а сега лежеше гола под силното му тяло. Погледна го и срещна блестящите му зелени очи, изучаващи я толкова напрегнато, сякаш проникваха чак до костите й.
Целуна я с бързи и кратки целувки, които съблазниха устните й дотолкова, че да се опита да се включи в неговите, да моли за още, да жадува за още.
— Готова ли си? — попита той.
Нямаше представа какво има предвид. Погледна го изненадано, а той й се усмихна закачливо.
— За какво?
— Да се любим.
Роана го погледна още по-объркано.
— А не правим ли това в момента? — прошепна тя.
— Не съвсем. Почти.
— Но ти си… вътре в мен.
— Има още много неща.
Объркването се смени с тревога. „Още много неща?“. Опита се да се отдръпне от него, притискайки се в матрака.
Той изстена, сякаш усилието й му хареса.
— Просто могат да се правят още най-различни неща.
— О! — Звукът, изпълнен с учудване, се изплъзна от устните й. Отново се отпусна под него, а бедрата й се увиха около хълбоците му. Движението предизвика реакция вътре в нея, членът му затуптя, а нейните кадифени глъбини се стегнаха около натрапника с гальовно движение. Уеб си пое дъх със свистене. Очите на Роана се притвориха унесено, а страните й порозовяха. — Покажи ми — прошепна тя.
И той го направи, раздвижвайки хълбоци, като в началото започна да прониква в нея с бавни, сладостни движения, а после постепенно ускори ритъма. Тя му отвърна колебливо, а когато възбудата й нарасна, тялото й започна да се повдига към неговото. От докосването му по чувствителната, стегната плът на женствеността й цялата потръпна, а всяко негово движение я водеше към непознати висини.
Всичко стана бързо под безмилостно чувствената му атака. Не я поведе нежно и внимателно към върха, а по-скоро вихрено я вдигна дотам. Не се отнесе милостиво към нея дори когато тя се опита да се отдръпне от ръката му в напразно усилие да избяга от връхлитащите я усещания. Пламенното, все по-нарастващо чувство едновременно я изгаряше и разтапяше. Движенията му ставаха все по-силни и дълбоки, а триенето бе почти непоносимо. Но той я докосваше по начин, който я накара да се вкопчи в него и да изохка толкова страстно, че вече изобщо не се владееше. Усещането нарастваше лавинообразно, водейки я към неподозирани върхове, докато накрая тънкото й тяло сякаш се разпадна. Тя се изви като дъга, а хълбоците й страстно се залюляха под непрестанно проникващата в нея твърда стрела. Усети, че вика от удоволствие, но не я интересуваше.
Тежестта му я приковаваше към леглото. Ръцете му сграбчиха хълбоците й. Тялото му увеличи ритъма си между широко разтворените й стегнати бедра. После потрепери конвулсивно, прониквайки отново и отново в нея, а от гърлото му се откъсна дрезгав стон и Роана почувства влагата от освобождаването му.
В последвалата тишина тя лежеше безсилно под него. Беше изтощена, тялото й бе толкова натежало и отпаднало, че можеше само да диша. Задряма, без изобщо да усети кога се с отделил от нея. По някое време по-късно светлината угасна и той я покри със завивките.
Обърна се инстинктивно в прегръдките му и се намести удобно. Главата й се отпусна на рамото му, а ръката — на гърдите му, усещайки завитите косъмчета под пръстите си. За пръв път от десет години се почувства напълно спокойна и на мястото си.
Нямаше представа колко време бе изминало, преди да усети ръцете му да се движат по тялото й с определена цел.
— Може ли да го направим отново? — тихо и възбудено попита той.
— Да, моля — учтиво отвърна тя, а дрезгавият му смях изпълни стаята.
Роана.
Уеб лежеше в тъмнината и чувстваше тялото й, сгушено до него. Спеше, отпуснала глава на рамото му, а малките й, но идеално оформени гърди се притискаха към ребрата му. Нежно, не можейки да устои, той погали с пръсти коприненото кадифе на гърдата й, която можеше да достигне.
О, боже, Роана!
В началото изобщо не я бе познал, но след като чу гласа й и погледна бадемовите й очи, видя момичето, превърнало се в жена.
Странно, не бе прекарал изминалите десет години в предъвкване на случилото се. Когато в онзи ден бе напуснал Дейвънпорт, бе възнамерявал това да е завинаги и бе продължил да живее живота си. Избрал бе Южна Аризона, защото беше невероятно красива, а не защото бе пълна противоположност на пищната зелена Северозападна Алабама, и все пак бе обитаема. Да управляваш ранчо бе трудно, но той изпитваше точно толкова удоволствие от физическия труд, колкото и от бизнес света на финансовите акули. Отраснал от малък на кон, преходът не му се видя толкова драстичен. Семейството му бе само майка му и леля Сандра, но това го задоволяваше.