В началото се чувстваше така, сякаш нещо в него бе умряло. Въпреки неминуемия разрив, въпреки че го бе мамила, той скърбеше искрено за Джеси. Тя бе съставлявала част от живота му толкова дълго, че някои сутрини се събуждаше със странно чувство за празнота. После, постепенно, сам се бе изненадал от спомените си за това каква кучка в крайна сметка е била и се бе разсмял сърдечно.
Можеше да остави несигурността бавно да го разяде, съзнавайки, че убиецът й все още е на свобода, както и че е малко вероятно да бъде открит, но накрая бе приел факта, че нищо не може да направи по въпроса. Любовната й връзка се бе оказала толкова тайна и скрита, че нямаше за какво да се хване. Всякакви опити завършваха в задънена улица. Можеше да остави това да съсипе живота му или да продължи нататък. Уеб бе от тези, които оцеляват при всякакви обстоятелства. Беше продължил напред.
Бяха минавали дни, дори седмици, в които изобщо не се сещаше за някогашния си живот. Бе оставил Лусинда и останалите зад гърба си… всички, с изключение на Роана. Понякога сякаш чуваше смеха й и инстинктивно се обръщаше, за да види каква пакост е направила, преди да се сети, че нея вече я няма. Когато пък лекуваше крака на някой кон, си спомняше как притеснението помрачаваше лицето й, когато се грижеше за ранен жребец.
Някак бе успяла да се вреже по-дълбоко в сърцето му, отколкото останалите, и бе много по-трудно да я забрави.
Улавял се бе как се притеснява за нея, чудейки се каки ли неприятности си е навлякла сега. И през всичките тези години споменът и нея все още можеше да го ядоса.
Може би, защото винаги бе изпитвал дяволска сигурност в любовта й. Може би егото му се ласкаеше от мисълта да бъде обожаван толкова скрито и безрезервно. Никой друг на света не го бе обичал по този начин. Обичта на Ивон бе по майчински непоклатима, но също така тя бе човекът, който го нашляпваше, когато не я слушаше като дете, така че тя виждаше и недостатъците му. В очите на Роана той бе идеалният мъж или поне така бе смятал, докато нарочно не му бе създала неприятности, смятайки, че си връща на Джеси. Сега се чудеше дали не се бе превърнал просто в един символ за нея, притежание на Джеси, което желаеше и тя.
След смъртта на Джеси бе имал няколко жени. Дори бе имал една-две продължителни връзки, въпреки че никога не бе възнамерявал да се жени отново. Но независимо от горещия секс в леглата на други жени, само след сънищата с Роана се събуждаше в хладните ранни утрини, потънал в пот и обзет от болезнена възбуда.
Но сега Роана не бе блян, а лежеше до него от плът и кръв. Грозноватото малко момиче се бе превърнало в обикновена девойка, а тя от своя страна — в жена, която бе, ако не точно красива, то поразителна по свой собствен начин. Лицето й бе станало по-съразмерно, дългият й, леко гърбав нос сега изглеждаше аристократичен, а прекалено голямата й уста би могла да бъде описана единствено като сочна и съблазнителна. Зрелостта бе придала на лицето й изтънченост, подчертавайки високите, изваяни скули, а бадемовите светлокафяви допълваха екзотичната й хубост. Беше качила пет-шест килограма, които бяха заоблили леко тялото й и бяха спомогнали да не прилича на концлагерист през Втората световна война, въпреки че лесно би могла да поеме още толкова и пак да изглежда стройна.
Спомените за девойката го бяха преследвали, но самата жена бе превърнала отдавна сдържаното му пламенно желание в истинска страст. Беше достатъчно ядосан и достатъчно пийнал, за да направи замисленото. Боже, ако тя желаеше да му се отдаде, за да се пожертва в полза на Лусинда, то тогава той нямаше да й откаже. Очакваше тя да се откаже, да избухне. Искаше да види някакво чувство, което да разчупи ледената й маска, да открие под нея старата Роана. Но вместо това, тя покорно му се бе отдала. След като бе достигнала бързо края, самият той се бе освободил толкова разтърсващо, както никога досега, и я бе облял със семенна течност.
Роана не се бе отдръпнала, не бе изтичала в банята да се измие. Просто бе задрямала в прегръдките му, обвила ръце около врата му.
Може би и той бе позадрямал. Не си спомняше. Но по някое време беше станал, беше изгасил лампата и се бе вмъкнал под завивките при нея.