Но Джеси бе красива. О, боже, наистина беше красива. Приличаше на принцеса с гладката си черна коса и тъмносини очи. Чертите на лицето й бяха класически, а кожата й — безупречна. И сега щеше да живее тук, в Дейвънпорт, с леля Лусинда… и с него.
Отново се обърна към Роана и я побутна.
— Не обръщай внимание на приказките на Джеси — промърмори той. — Тя просто философства, без много-много да му мисли. Никога няма да ти се наложи да отидеш някъде другаде, не мисля, че все още съществуват сиропиталища.
Роана отново погледна изпод вежди. Очите й бяха кафяви, почти като косите й, но без червеникавите отблясъци. Единствено тя от всички роднини от двете страни на рода — Дейвънпорт и Талант — беше с кафяви очи. Всички останали имаха или сини, или зелени очи. Веднъж Джеси я бе подразнила, като я уверяваше, че всъщност изобщо не била Дейвънпорт, тъй като цветът на очите й не бил като на другите и че била осиновена. Роана се беше обляла в сълзи, докато Уеб не бе сложил край на разправията, уверявайки я, че има очите на майка си. Добави и, че си спомня, как отишъл да я види в родилния дом веднага след раждането й.
— Нали Джеси само се шегуваше? — попита тя.
— Точно така — отвърна утешително той. — Само се шегуваше.
Роана не обърна глава да погледне братовчедка си, но едно малко юмруче се стрелна и удари Джеси по рамото, а после бързо потърси сигурността на прегръдката на Уеб.
Братовчед й се опита да прикрие усмивката си, но Джеси избухна гневно.
— Тя ме удари! — изпищя и вдигна ръка да зашлеви Роана.
Уеб се пресегна и хвана Джеси за китката.
— Недей! — отсече той. — Заслужи си го с това, което й каза.
Джеси се опита да се отскубне, но Уеб я държеше здраво, а потъмнелите му очи я уверяваха, че говори сериозно. Тя притихна, като го гледаше втренчено, но той безмилостно наложи волята и силата си и след няколко секунди Джеси мълчаливо отстъпи. Уеб отпусна китката й, а тя започна да я разтрива, сякаш наистина я бе наранил. Играта й му беше ясна, така че изобщо не се чувстваше виновен. Джеси доста добре манипулираше хората около себе си, но от известно време Уеб бе проумял що за характер има тя. Тъй като знаеше колко е проклета, мисълта, че я е принудил да отстъпи, му достави искрено удоволствие.
Внезапно, почувствал възбудата си, се изчерви, и отмести Роана малко по-встрани. Сърцето му се разтуптя от вълнение и усещане за победа. Беше нещо дребно, но изведнъж разбра, че може да се справя с Джеси. В тези няколко секунди взаимоотношенията им се промениха изцяло близките им роднински връзки и прекараното заедно детство преминаха в миналото, а мястото им заеха по-сложните и променливи страсти между мъжа и жената. Действието беше започнало в началото на лятото, но сега завърши. Уеб погледна нацупеното лице на Джеси с издута долна устна и му се прииска да я целува, докато забрави защо се сърди. Може би тя все още не разбираше, но той вече бе наясно.
Джеси щеше да бъде негова. Тя бе разглезена и намусена, а чувствата й бяха непредвидими и неуправляеми. Щяха да са му необходими много сили и енергия, за да надделее, но все някога щеше да се озове върху нея — чрез разума и тялото си. Имаше два коза, за които Джеси все още не знаеше нищо: силата на секса и съблазнителната примамка, наречена Дейвънпорт. Леля Лусинда си бе поговорила сериозно с него в нощта на катастрофата. Бяха седели почти цяла нощ сами, леля Лусинда се бе поклащала и тихо бе оплаквала смъртта на децата си, докато накрая Уеб беше събрал смелост да се приближи и да я прегърне. Тогава тя се бе разплакала, хлипайки така, сякаш сърцето й се къса — единствения миг, в който се бе отдала толкова пълно на скръбта си.
Но когато се бе съвзела, бяха продължили да разговарят тихо до ранни зори. Леля Лусинда имаше вътрешни резерви от сила, които призова, за да осигури бъдещето на Дейвънпорт. Обичният й Дейвид, наследник на Дейвънпорт, беше мъртъв. Джанет, единствената й не по-малко обична дъщеря, нито имаше наклонностите, нито желанието да поеме огромната отговорност. Джанет беше мълчалива и отнесена, а очите й бяха потъмнели от болка, която така и не отзвуча. Уеб подозираше, че причина за това е бащата на Джеси — който и да бе той. Джеси беше незаконородена и Джанет никога не бе съобщила името на бащата. Мама казваше, че скандалът бил страхотен, но Дейвънпортови се мобилизирали и висшето общество на Тоскана било принудено или да приеме майката с детето, или да се изправи лице в лице с отмъщението на Дейвънпортови. И тъй като Дейвънпортови бяха най-богатото семейство в северозападната част на Алабама, можеха да си го позволят.