Сякаш се блъсна в стена от мъжка похот и залитна. Замаяно се опита да разсъждава, да се отдръпне, но нещо вътре у нея отвърна напълно самоволно. Уеб я желаеше! Душата й запя от щастие, обля я златиста вътрешна светлина, която заличи цели години тъга. Юздите паднаха от изтръпналите й пръсти и тя се устреми към него, сякаш придърпана от невидими вериги, повдигна се на пръсти, обви ръце около врата му и поднесе меките си устни за целувка.
Само за миг той се скова в прегръдката й, после също пусна юздите, прегърна я и я притисна силно към гърдите си. По същия начин притисна и устните си към нейните, като плъзна езика си дълбоко навътре. Почти я хапеше, дивашката му целувка разраняваше устните й, а прегръдката му направо смазваше гръдния й кош. Роана почувства възбудата му.
Не можеше да диша, над съзнанието й сякаш се спусна мъгла. Отчаяно откъсна устни от неговите, а главата й се отпусна назад също като цвете, пречупено от крехкото си стебло. Цялото й тяло гореше и изобщо не я интересуваше какво щеше да й причини Уеб, само да я вземеше тук, веднага, на самата земя, дори без одеяло: Толкова много бе копняла за докосването му, за самия него…
— Не! — дрезгаво изстена Уеб, хвана я за хълбоците и я отстрани от себе си. — По дяволите, не!
Шокът бе също толкова потресаващ, колкото и откровената похот, която бе видяла в очите му. Роана се спъна, а разтрепераните й колене едва успяваха да я задържат права. Вкопчи се в конската грива, стисна с пръсти дългите косми и се отпусна върху животното с цялата си тежест. Изведнъж, когато погледна към Уеб, лицето й пребледня като платно.
— Какво? — едва прошепна тя.
— Казах ти — отвърна грубо той. — Това, което се случи в Ногалес, няма да се повтори.
В гърлото й заседна ледена буца. Мили боже, беше го разбрала погрешно. Беше я подвело изражението му. Той изобщо не бе я желал, просто бе ядосан. Толкова отчаяно й се бе искало да я желае, че бе пренебрегнала всичко, което й бе казал, и се бе вслушала само в своя вътрешен, безнадежден копнеж. Просто се бе оказала невероятна глупачка и сега й се струваше, че ще умре от срам.
— Съжалявам — успя да прошепне, докато се отдръпваше. Добре тренираният кон също се отдръпна, стъпвайки в синхрон с нея. — Не съм искала… Знам, че обещах… О, боже! — С това отчаяно проплакване тя се метна на коня и го пришпори в галоп.
Чу Уеб да вика нещо, но не спря. Сълзи изпълниха очите й, когато се наведе към коня. Не вярваше някога да може да се изправи пред Уеб, а й не знаеше дали някога ще се възстанови от това последно отхвърляне.
Уеб я проследи с поглед. Собственото му лице бе пребледняло, а дланите му бяха свити в ядни юмруци. Наруга се сам, използвайки всяка мръсна дума, която някога бе чувал. Господи, не би могъл да направи нещо по-лошо! Но през целия ден бе примирал от желание по Роана и когато се бе притиснала към него, направо бе загубен. Червената мъгла на похотта го бе помела и той просто бе престанал да мисли. Щеше да я повали на земята и да я вземе точно там, щеше да я оваля в прахта, но тя се бе отдръпнала от него, а главата й се бе отпуснала назад като яре.
Беше я принудил да легне с него в Ногалес, прибягвайки до изнудване, за да задоволи страстта си. Този път щеше да използва брутална сила. Беше се задържал на самия ръб, но едва бе успял. Боже, беше на самия ръб. Само я бе целунал, дори не бе докоснал гърдите й, нито я бе съблякъл, а едва не бе получил оргазъм. Чувстваше влагата по бельото си.
А после я бе отблъснал — Роана, която вече бе изстрадала и бе понесла да бъде отхвърляна толкова пъти, че се бе отдръпнала от всички, за да не им даде власт да я наранят отново. Само той все още притежаваше тази власт, той бе единствената й слабост и заслепено, с дивашко раздразнение я бе отблъснал. Беше поискал да й обясни, че не желае да се възползва от нея по начина, по който го бе направил в Ногалес. Искаше да поговорят за онази нощ, искаше да я попита дали месечният й цикъл вече не закъснява. Но недодяланите думи, изскочили от устата му, сякаш й бяха нанесли непоправим удар и тя бе побягнала, преди той да може да й обясни каквото и да било.
Нямаше смисъл да се опитва да я настигне. Конят й не бе най-бързото животно на света, но и неговият не беше шампион. Тя имаше предимството да тежи наполовина по-малко от него, а и бе по-добрият ездач. Да я преследва щеше да бъде напразно усилие, а и доста трудно в тази горещина.
Но трябваше да поговори с нея, да й каже нещо, което щеше да прогони този призрачен, отсъстващ израз от очите й.