Уеб трябваше да преглътне буцата, заседнала в гърлото му.
— Роана — промълви отново той, като се наведе над нея. С явно усилие тя го погледна и премига, сякаш се опитваше да проясни зрението си.
— Малко си размазан — промърмори тя.
Уеб едва си поемаше дъх, толкова силно биеше сърцето му. Потри с пръсти брадясалото си лице.
— Да, ще трябва да се избръсна.
— Не, не това — отвърна неясно Роана. Пое си отново дълбоко дъх, сякаш бе изтощена: — Имаш четири очи.
Лусинда преглътна сълзите си усмихнато и се протегна към другата ръка на Роана. Роана смръщи вежди.
— Главата ме боли — объркано заяви тя и отново затвори очи. Речта й започна да става по-ясна. Опита се отново да докосне главата си, но Уеб и Лусинда я държаха за ръцете, а никой от тях не изглеждаше склонен да я пусне.
— Предполагам, че е така — отвърна Уеб, като се опитваше да говори спокойно. — Имаш доста голяма цицина отзад.
— Паднах ли? — промърмори Роана.
— Изглежда, да — отговори й Уеб, като не желаеше да я притеснява, докато не научи нещо със сигурност.
Брок и Грег се изкачиха задъхани по стълбите. Брок бе само с дънки, а голите му окосмени гърди блестяха от пот. Бе взел отнякъде ръжен, а Грег бе грабнал пушката за катерици от мястото й над камината в кабинета. Уеб ги погледна въпросително, но и двамата поклатиха глави.
— Измъкна се — обясни тихо Грег.
В далечината прозвучаха сирени. Грег промърмори: — По-добре да оставя това, преди шерифът да се е появил. Ще отворя на полицията. Слезе надолу, за да върне пушката на мястото й с намерението да не изнервя допълнително и без това напрегнатите служители на закона.
Роана се опита да седне. Уеб сложи длани на раменете й и я накара отново да легне, притеснен от малкото сила, която трябваше да употреби, за да го направи.
— Не, не се опитвай. Ще стоиш точно така, докато докторът не каже, че може да се движиш.
— Главата ме боли — отново промълви Роана, този път малко агресивно.
Толкова отдавна не бе чувал тази интонация в гласа й, че не можа да се въздържи да не се усмихне, въпреки ужаса, който бе стегнал сърцето му и който едва сега бе започнал да намалява.
— Знам, мила. Ако седнеш сега, това само ще влоши нещата. Просто лежи неподвижно.
— Искам да стана.
— След минутка. Нека първо да те погледнат лекарите.
Роана въздъхна нетърпеливо.
— Добре. — Но преди сирените да спрат пред къщата, тя се опита отново да стане и тогава той разбра, че сигурно е объркана. И преди бе виждал ранени хора да се държат така. Инстинктът бе съвсем първичен — да станеш, да продължиш да се движиш, да се отдалечиш от мястото, където си бил наранен.
Чуваше как Грег разказва случилото се на разнородната група хора, която водеше по стълбите. Имаше шест души от „Бърза помощ“ и поне още толкова полицаи, а и по виенето на сирените отвън можеше да се заключи, че пристигаха и още.
Уеб и Лусинда бяха изтикани настрана от медицинския персонал, четирима мъже и две жени, събрани около Роана. Уеб се облегна на стената. Разтреперана, Лусинда потърси неговата опора и той я прегърна през рамо. Тя се отпусна тежко на ръката му, използвайки силата му, за да се задържи на крака, и той удивено почувства колко крехко е станало някога изпълненото й с енергия тяло.
Пристигнаха още полицаи, а с тях — и шерифът. Були Уотс вече се бе пенсионирал, но новият шериф, Карл Бешърс, бе работил като заместник на Були девет години, преди да бъде избран, а и бе запознат със случая с Джеси. Беше стегнат, мускулест мъж със стоманеносива коса и студени, подозрителни очи. Були бе действал доста добродушно, докато Бешърс бе по-груб и безцеремонен, въпреки че се бе научил да укротява упоритата, праволинейна тактика, усвоена при морските пехотинци. Веднага събра членовете на семейството, изтиквайки ги настрана.
— Хора, хайде, да оставим докторите да си вършат работата и да се погрижат за госпожица Роана. — Студеният му поглед се спря на Уеб. — А сега, какво стана тук?
Дотогава Уеб не бе разбрал колко подобни са двата случая — станалото с Роана тази нощ и смъртта на Джеси преди десет години. Целият бе погълнат от Роана, изпаднал в ужас да не й се случи нещо, опитващ се да й помогне. Старият студен гняв отново започна да се надига в него, когато разбра, че Бешърс подозира него в нападението над Роана и вероятно предполага, че Уеб се е опитал да я убие.
Но потисна гнева си, тъй като сега не бе време за това.
— Чух Роана да пищи — каза той с възможно най-овладян глас. Звукът дойде от предната част на къщата и аз така се уплаших, че е станала, без да включи осветлението, и е паднала по стълбите. Но когато стигнах дотук, я видях да лежи на същото място, където е сега.