— Имали ли сте уговорка да се срещнете с Огюстен Рено?
Археологът спря, обърна се и впери поглед в следователя.
— Моля?
— В четвъртък, в един часа. Огюстен Рено е имал среща с някой си С. Ш.
— С. Ш.? Може да е всеки.
— Да, ако инициалите му са С. Ш. Вие ли сте?
— Аз да си уговоря обяд с Рено? Дори не бих стоял в една стая с него. Не. Много пъти е настоявал да се срещна с него, но не съм приемал. Беше дребен гаден досадник, който се мислеше за нещо повече от останалите. Отмъстителен, манипулативен и глупав.
— И може би в крайна сметка е бил прав — отбеляза Гамаш. — Може би най-сетне е открил Шамплен. От това ли се страхувахте? Че може да успее? Затова ли се опитвахте да го спрете на всяка крачка?
— Опитвах се да го спра, защото беше тромав идиот, който проваляше добри и ценни археологически разкопки със своите фантасмагории. Беше истинска напаст.
Серж Шевре бе повишил тон и грубите му думи отекваха в дебелите каменни стени, усилваха се и се връщаха към двамата мъже. Изпълваха пространството с ярост, която се носеше като ехо и нарастваше.
Но последното изречение излезе като дрезгав шепот. Едва чуто пропълзя по пръстения под и Гамаш усети как от него го побиват тръпки.
— Опитвали сте се да го спрете. Успяхте ли в крайна сметка?
— Питате дали съм го убил?
Археологът и детективът бяха вперили гневни погледи един в друг.
— Не съм си уговарял среща с него и определено не съм го убил.
— Знаете ли къде е погребан Шамплен? — промълви инспекторът.
— Какво ме попитахте?
— Знаете ли къде е погребан Самюел дьо Шамплен?
— Какво намеквате? — Шевре бе снишил глас, в очите му се четеше ненавист.
— Разбирате какво имам предвид. Въпросът е недвусмислен.
— Според вас знам къде е погребан Шамплен, но пазя мястото в тайна, така ли? — Мъжът насити всяка дума, всяка сричка с презрение.
— Според мен е почти недопустимо да сме открили гробовете на маловажни свещеници, герои от войната, фермери — говореше Гамаш, без да сваля очи от лицето на археолога, — но не и на основателя на Квебек, бащата на нацията. Смятам, че вие и археологическата общност сте засипвали Огюстен Рено с подигравки не защото е бил за посмешище, а точно обратното. Дали не е стигнал почти до истината? Открил ли е Шамплен?
— Вие сте луд. Защо ми е да крия най-великата археологическа находка в страната? Ако бях стигнал до нея, това щеше да изстреля кариерата и репутацията ми до небето. Щях да остана в историята като човека, дал на квебекчани единственото липсващо парченце от миналото им.
— Парченцето не липсва, мосю. Само физическите останки. Защо?
— Имало е пожар, църквата е изгоряла, документите са изгорели…
— Знам официалната версия според историците, но тя не дава обяснение и това ви е ясно. Защо останките още не са открити? Няма логика. Така че си задавам и друг въпрос. Ако предположим, че са открити, защо тогава някой ги пази в тайна? — С всяка изречена дума Гамаш се приближаваше все повече към главния археолог, докато в един момент носовете им почти се докосваха. Детективът прошепна: — До такава степен, че е способен да убие.
Погледите им се сблъскаха и след няколко мига Шевре се олюля.
— Защо някой би постъпил така? — попита главният археолог.
— Причината може да е само една, нали? — отвърна инспекторът. — Шамплен не е бил онзи, за когото го представят. Не е бил герой, бащинска фигура, велик човек. С времето се е утвърдил като символ на величието на квебекчани, мощна емблема на сепаратистите и на идеите им в какво е можела да се превърне колонията, ако не са я завоювали англичаните. Шамплен е ненавиждал англичаните, присмивал им се е и ги е наричал скотове. Той е съвършеното оръжие за квебекските сепаратисти. Но ако не е бил такъв, какъвто мислим?
— Какво намеквате?
— Много от историческите факти, които изучаваме, всъщност са далеч от истината — обясни Гамаш. — И двамата го знаем. Създадени са с определена цел. Преувеличават се събития, измислят се герои, стремежите се пренаписват така, че да изглеждат по-благородни, отколкото всъщност са били. Всичко това се прави, за да се манипулира общественото мнение, за да се обединят хората около обща цел или против общ враг. А какво е нужно на всяко успешно движение? Могъщ символ. Ако го отнемете или помрачите блясъка му, всичко започва да се разпада, всеки детайл вече е под въпрос. Не може да се допусне подобно нещо.
— С какво пък може Шамплен да е бил чак толкова лош? — попита Шевре.
— Кога е роден?
— Не знаем с точност.
— Как е изглеждал?