Но полицай Никол ги бе уловила. Едва различими звуци в тишината.
— Премиерът сякаш се успокои, че нещата още не са ескалирали до политическо ниво — отбеляза Ланглоа. — Щетите са овладени.
Веднага съжали за коментара си, когато срещна безизразното лице на Гамаш.
— Désolé, нямах предвид това. Бях в траурната процесия. Далеч зад вас, разбира се.
Главният инспектор се усмихна едва.
— Няма нищо, трудно се намират правилните думи. Подозирам, че въобще няма такива. Не се притеснявайте.
Ланглоа кимна, след малко размисли, наведе се и попита:
— Кога осъзнахте какво се случва?
— Нима наистина очаквате да ви отговоря? — изрече думите с нотка хумор, за да ги омекоти.
— Предполагам, че не. Простете. Зная, че сте дали показания, но като полицай проявявам любопитство. Как ни е убягнало на всички? Било е съвсем очевидно. Планираното нападение беше толкова… — Ланглоа търсеше точната дума.
— Примитивно? — подсказа Гамаш накрая.
Младият мъж кимна:
— Толкова просто.
— Именно това го направи ефективно — рече главният инспектор. — Години наред търсим високотехнологична заплаха, най-новата бомба. Биологична, индустриална, генетична, ядрена. Преровихме интернет, използвахме телекомуникации и сателити.
— Но отговорът през цялото време е бил под носа ни — довърши Ланглоа и невярващо поклати глава, — а ние не го забелязвахме.
„Ще те намеря. Няма да позволя да ти се случи нещо.“
„Да, сър. Вярвам ви.“
В кратките промеждутъци мълчание, които Гамаш оставяше по време на разговора си с Пол Моран, успяха да прехванат далечни звуци, подобни на шепот на призраци в далечината.
Младежът не беше сам. В края на краищата „фермерът“ не го бе изоставил. Около заложника имаше хора и те говореха тихо, много тихо. Вървяха тихо, много тихо. Почти недоловимо. Но все пак издаваха някакъв шум. Достатъчен, за да бъдат засечени от фините инструменти и от чифт изненадващо чувствителни уши.
А думите, които произнасяха? Отнело бе часове, безценни часове, но най-сетне Никол бе успяла да изолира една безценна фраза.
La Grande.
С Бовоар бяха изслушали записа безброй пъти, съсредоточени във всяка сричка, всяка буква. В тона, в дишането. Докато накрая стигнаха до извод.
„Ла Гранд“ — водната електроцентрала, която удържаше трилиони тонове вода от едноименната река. Гигантската язовирна стена, десет пъти по-голяма от всяка друга в Северна Америка, която осигуряваше електричество за милиони, стотици милиони хора.
Без нея голяма част от Канада и САЩ щяха да потънат в мрак.
Електроцентралата „Ла Гранд“ се намираше в отдалечен район и беше почти невъзможно да се стигне до нея без официално разрешение.
Гамаш погледна ръчния си часовник в същия момент, когато Бовоар и Никол му изпратиха съобщението от подземието. Приложили бяха и откъс от записа, за да чуе какво са открили.
Беше три сутринта. Оставаха осем часа. С Моран тъкмо обсъждаха мостри от бои и имената им. Банбъри кремаво. Нантъкет морскозелено. Миши косъм.
С няколко широки крачки главният инспектор стигна до грамадната карта на провинция Квебек, окачена на стената. Бързо проследи с пръст течението на река Ла Гранд до рязката черта, която пресичаше, отклоняваше и преграждаше водния поток. Заради нея бяха изсекли хиляди декари стари гори и бяха загинали много стада северни елени и лосове. Заради тази черта живачните нива във водите се бяха покачили и местните индиански племена се бяха натровили.
Но освен това водноелектрическата централа бе инженерно чудо и продължаваше да произвежда енергия десетилетия след създаването си. Какво щеше да се случи, ако изведнъж изчезне?
Главен инспектор Гамаш очерта с пръст опустошителния път на юг, който щеше да поеме внезапно освободената река. Вълни със силата на атомни бомби щяха да пометат всичко, което им се изпречи по дължината на цялата провинция.
Пръстът на детектива премина през села на индианците кри, а след това през все по-големи градове. Вал д’Ор. Руен-Норанда.
Колко далеч щеше да стигне водата, преди да утихне мощта й? Преди енергията й да се похаби? Колко ли тела щеше да отнесе стихията?
Пол Моран разказваше за семейния котарак, който се облекчил върху принтера на баща му.
Дали бяха отвели младежа там? Дали го държаха като заложник в електроцентралата?