„Ще те намеря.“
„Да, сър. Вярвам ви.“
— Сър?
Гамаш вдигна поглед към лицето на инспектор Ланглоа.
— Добре ли сте?
Възрастният детектив се усмихна.
— Всичко е наред. Извинете ме.
— Какво мога да направя за вас?
— Във връзка със случая Рено. Да сте попадали на кашони с книги, които са били негови, но не са се намирали в апартамента му?
— Има няколко при бившата му съпруга. Занесъл ги е в нейното мазе преди няколко седмици. Защо, какво има?
Гамаш седна по-напред на стола си и извади бележник.
— Може ли да ми дадете адреса й?
— Разбира се. — Ланглоа написа адреса и го подаде на главния инспектор. — Има ли още нещо?
— Не, това е достатъчно. Merci.
Главният инспектор сгъна бележката, облече си палтото, благодари на младия мъж и си тръгна. Ботушите му отмерваха целеустремен ритъм, докато крачките му заглъхваха по дългия коридор към изхода.
Взе си такси, обади се на Емил и помоли шофьора да мине покрай дома на Комо. Щом възрастният мъж се качи в автомобила, минаха през старинните порти на града и поеха надолу по Гранд Але, покрай празнично осветени барове и ресторанти. Таксито зави надясно по авеню „Картие“ и после пак надясно по малка пресечка. Улица „Абърдийн“.
Още докато се возеха, Гамаш позвъни на мадам Рено, за да се увери, че си е у дома. Миг по-късно тя им отвори вратата и двамата мъже влязоха. Апартаментът се намираше на първия етаж в изискана старинна сграда — част от цяла редица къщи, чиито външни стълбища с парапети от ковано желязо водеха към горните етажи.
Когато прекрачиха прага, стъпиха върху под от тъмно дърво. Стаите бяха просторни и чудесно разпределени, с оригинални широки бели корнизи и високи тавани. Всеки полилей висеше от гипсова розетка. Домове като този бяха престижни, а кварталът на Квебек, където се намираха — желано място. Не всеки искаше да живее сред старите крепостни стени, където пространството бе тясно, а животът се диктуваше от отдавна починали градски архитекти. Тук улиците бяха по-широки, по дължината им бяха посадени стройни, устремени към небето дървета и пред всяка къща имаше скромна градина, която сега бе погребана под метри сняг.
Мадам Рено бе нисичка и усмихната жена. Взе палтата на гостите и предложи по чаша чай, но и двамата отказаха.
— Съжаляваме за загубата ви, мадам — рече Гамаш, докато се настаняваше в приветливата дневна.
— Merci. Разбира се, той беше непоносим. Дебелоглав егоист. Въпреки това…
С Емил изчакаха жената да се успокои.
— Въпреки това, откакто го няма, животът е някак по-пуст и скучен. Завиждах му за страстта. Не мисля, че някога съм изпитвала толкова силно увлечение по каквото и да е. Знаете ли, не беше глупав човек. Беше наясно каква цена трябва да плати, но бе готов да го стори.
— Каква беше цената? — попита Емил.
— Подигравки и присмех, но не само това. Никой не го обичаше.
— Освен вас — отбеляза Гамаш.
Жената замълча.
— Беше самотен, особено към края. Но не можеше да се спре. Не искаше да замени един мъртъв изследовател с живи приятели.
— Кога ви донесе книгите? — попита инспекторът.
— Преди около три седмици. Четири кашона са. Каза, че апартаментът му бил претъпкан.
Гостите се спогледаха набързо. Жилището на Рено със сигурност бе затрупано с вещи, но и без това вече бе в отчайващ вид, четири кашона едва ли щяха да променят нещо.
Не. Донесъл ги бе при жена си по друга причина. За да са на сигурно място.
— Остави ли и нещо друго? — поинтересува се Емил.
Мадам Рено поклати глава.
— Беше потаен човек по природа, някои дори биха го определили като параноичен — усмихна се.
Жената очевидно бе с ведър дух и Гамаш се запита как се бе случило така, че Огюстен Рено да я избере за своя съпруга. Дали за няколко кратки години бе живял щастливо? Дали това бе единственият му опит да смени курса? Да намери спокоен пристан в лицето на сърдечна и добра жена? Но, разбира се, за него е било невъзможно.
Главният инспектор наблюдаваше как мадам Рено разговаря с Емил. Каза си, че бившата съпруга на археолога явно все още го обича въпреки всичко. Благословия ли бе това, или проклятие?
Зачуди се дали с времето и това ще отмине. Щеше ли да избледнее гласът, чертите да се размият? Спомените да се отдръпнат и мястото им да заемат други приятни или неутрални събития от миналото?
Avec le temps. Затихваше ли любовта?
— Имате ли нещо против да прегледаме кашоните? — попита детективът.
— Ни най-малко. Другите полицаи хвърлиха един поглед, но не проявиха особен интерес. Търсите ли нещо конкретно?