Спомни си младия полицай Моран, изправен насред колибата, недодялан като дървена марионетка, с дълги ръце и крака. Но когато бе засвирил на безценната цигулка, цялото му тяло се бе променило.
Незабравимите първи ноти на Colm Quigley изпълниха съзнанието на главния инспектор.
— Има и друга възможност — предположи Бовоар. — Убийството не е имало общо със съкровищата, а с нещо друго, което е направил Отшелника.
— Значи твоята теория е, че съкровищата са ни отвлекли вниманието. Най-вече моето.
— Който и да е влизал в онази колиба, не би повярвал, че мотивът може да е различен от скъпоценностите. Изглеждаше толкова очевидно.
Главният инспектор разбираше, че заместникът му проявява нетипично чувство за такт. Самият той, Гамаш, бе начело на официалното разследване. Раздал бе задачи на своите полицаи и следователи и се бе доверил на собствените си инстинкти въпреки силните протести от страна на инспектор Бовоар, който през цялото време настояваше, че и убиецът, и мотивът са в Трите бора.
Гамаш вече вярваше, че колегата му е бил прав, а той е грешал. И навярно бе изпратил невинен човек в затвора.
— Добре, нека предположим, че съкровищата нямат нищо общо с убийството — рече главният инспектор. — Да предположим, че единственото ценно нещо, което извършителят е искал да отнеме, е бил животът на Отшелника. Когато го сторил, той си тръгнал.
— И така. — Бовоар преметна един крак през страничната облегалка на мекия фотьойл и отпусна глава назад. Мястото му бе скрито от погледа на останалите посетители на бистрото, забелязваше се само небрежно щръкналият крак. Никой не можеше да види младия инспектор, но и той не виждаше никого. — Ако махнем скъпоценностите, остават още няколко улики. Повторението на думата woo, издялана в парчето червен кедър и вплетена в паяжината. Трябва да има някаква символика. И Шарлот — това име изскачаше отвсякъде, спомняте ли си?
Гамаш си спомняше. Името Шарлот го бе изпратило в другия край на континента, на обвит в мъгли архипелаг в северната част на Британска Колумбия. Сега това пътешествие му се струваше напразно.
— Има нещо в твоя списък със заподозрени — отбеляза, след като отново прехвърли имената в главата си.
— Oui?
— Всичките са мъже.
— Да не би да се притеснявате, че комисията за защита от дискриминация ще ни погне? — разсмя се Бовоар.
— Просто се чудех дали да не обмислим вероятността търсеният човек да е жена — отвърна Гамаш. — Жените са търпеливи. Някои от най-тежките престъпления, на които съм ставал свидетел, са били извършени от жени. По-рядко се случва убиецът да не е мъж, но жените пък е по-вероятно да не прибързват.
— Странно, Клара каза същото днес следобед.
— Как така? — Гамаш се наведе. Ако Клара Мороу имаше нещо за казване, мнението на главния инспектор бе, че си заслужава да я чуят.
— Прекарала е сутринта с група жени от селото. Казва, че съпругата на Стария изтърсила нещо странно. Цитирала наръчник, в който пишело, че антитерористичните екипи трябва първо да ликвидират жените.
— Отнася се за Мосад — вметна Гамаш. — Чел съм го.
Бовоар мълчеше. Шефът му често го изненадваше. Понякога само с непонятни откъси от поезията на Рут, но най-често с такива неща като сега — с познанията си.
— Значи ви е ясно за какво става въпрос — рече Бовоар. — За способността на жените да убиват.
— Да, това също, но по-скоро за всеотдайността им. Когато се посветят на дадена кауза, има жени, които никога не биха се предали. Нищо не може да ги спре и биха действали безмилостно. — Гамаш замлъкна за миг и се загледа през прозореца, но вече не виждаше потока от хора в режещия студ навън, навлечени с дебели дрехи. — В какъв контекст са говорели по темата? Защо Съпругата е споменала наръчника?
— Обсъждали са случая. Клара е попитала Хана Пара дали е способна да извърши убийство.
— Трябва да е малко по-внимателна — отбеляза главният инспектор. — Някой конкретно отговорил ли е на въпроса?
— Казва, че всички са отговорили, но след кратка дискусия неохотно са се съгласили, че от Мосад навярно имат право.
Гамаш се намръщи.
— За какво друго са си говорили?
Бовоар си прегледа бележките и предаде на шефа си останалото от разговора — за майки и бащи, за алцхаймер, Чарли Мъндин и доктор Жилбер.