— Има още нещо. Клара смята, че Марк Жилбер ужасно ревнува от Стария Мъндин.
— Защо?
— Изглежда, бащата на Марк прекарва доста време у семейство Мъндин. Съпругата е признала, че Стария е развил привързаност към доктор Жилбер. Гледал на него като на заместител на баща си.
— Ревността е силна емоция. Достатъчно силна, за да доведе до убийство.
— Но жертвата е друга. Стария Мъндин не е мъртъв.
— Каква роля може да има това в смъртта на Отшелника? — попита главният инспектор и зачака, докато отсреща настъпи дълго мълчание. Накрая Жан Ги призна, че не вижда връзката.
— Карол Жилбер и Стария Мъндин са родени в град Квебек. Можете ли да поразпитате за тях? — Когато началникът му се съгласи, Бовоар изчака, преди да зададе последния си въпрос: — Как сте?
Не искаше да пита, защото се боеше, че някой ден шефът ще му каже истината.
— Намирам се в кафене „Кригхоф“ в компанията на Емил Комо, купичка ядки и чаша скоч. Можеше и да е много по-зле — отвърна Гамаш с топ лота и дружелюбност.
Но Жан Ги Бовоар знаеше точно колко по-зле може да бъде… и е било.
Когато затвори телефона, в ума му неканен, неочакван и нежелан се промъкна един спомен.
Как началникът му с пистолет в ръка изведнъж е изхвърлен във въздуха, а тялото му се извива, усуква. Пада. И остава да лежи неподвижно върху студения циментов под.
Гамаш и Емил спряха такси на улицата и се прибраха у дома заедно с дневниците. Докато възрастният мъж претопляше яхнията за вечеря, инспекторът нахрани Хенри и го изведе на разходка до пекарната, за да вземат прясна франзела.
Щом се прибраха, мъжете седнаха в дневната с панер хрупкав хляб и купи с говежда яхния на масата. На дивана до тях бяха струпани дневниците на Шиники.
Прекараха вечерта в похапване и четене, отбелязваха си по нещо и от време на време си прочитаха взаимно по някой интересен, вълнуващ или неочаквано забавен пасаж.
Наближаваше единайсет, когато Арман Гамаш свали очилата за четене и разтърка уморените си очи. Въпреки че бяха забележителни от историческа гледна точка, дотук дневниците на Шиники не им даваха никаква информация, полезна за разследването. Никъде не се споменаваха работниците Патрик и О’Мара. И докато свещеникът бе писал често за Джеймс Дъглас в началото, в по-късните му дневници името изникваше все по-рядко. Към края имаше запис, който Емил прочете на Гамаш, за това, че Дъглас си опаковал багажа заедно с трите мумии и заминал за Питсбърг, за да се установи там със сина си.
Инспекторът слушаше и се усмихваше. Шиники бе предал случката като дреболия, все едно някакво дете си е събрало играчките и си е отишло у дома. Дали отецът умишлено бе постъпил така, за да омаловажи доктор Дъглас? Възможно ли бе да са се скарали? Имаше ли значение?
Час по-късно хвърли поглед към Емил и забеляза, че по-възрастният мъж е задрямал с отворен дневник на гърдите. Много внимателно Гамаш вдигна ръката на приятеля си, отмести книгата, сложи мека възглавница под главата на наставника си и го зави с одеяло.
Безшумно добави в камината голяма цепеница от черешово дърво и се качи на горния етаж, за да си легне. Хенри го последва.
На следващия ден преди закуска инспекторът отвори електронната си поща и видя имейл от главния археолог.
— Има ли нещо интересно? — попита Емил.
— Много. Добре ли спа? — Гамаш вдигна очи от екрана на компютъра и се усмихна.
— Ще ми се да можех да кажа, че за първи път ми се случва да задремя пред камината — отвърна през смях менторът му.
— Значи не е заради интересния разговор с мен?
— Не. И без това никога не те слушам, нали знаеш.
— Както и подозирах. Но сега чуй — рече Арман и погледна отново съобщението в електронната си поща. — От Серж Шевре. Помолих го да проучи какви разкопки са правени в Стария град през лятото на 1869 година.
Емил се приближи до масата, където седеше приятелят му:
— Годината, в която Шиники и Дъглас са се срещнали с ирландските работници?
— Точно така. Също и годината, описана в липсващия дневник. Доктор Шевре пише, че е имало големи изкопни работи на три места. Едното място е била цитаделата, като целта е била да се подсили стената, второто е било за разширяване на болницата „Отел Дийо“, а третото? На третото място са копали в мазето на местен ресторант. „Старият чифлик“.
Възрастният мъж поседя неподвижно няколко секунди, след което се отпусна на облегалката на стола и замислено вдигна ръка към лицето си. Гамаш стана на крака: