Там гъмжало от бедни френски работници и ирландски имигранти, а сред тях бродел отлъчен свещеник, който бил решен да ги спаси, а може би да спаси и себе си.
— Една лятна вечер Шиники влязъл в някакъв бар, за да търси души за спасяване. Тогава дочул разговор между двама ирландци, Патрик и О’Мара. Мъжете били наети да изкопаят мазе под стара сграда в Горния град. На мястото работели повече от двайсет души, но именно Патрик и О’Мара направили откритие. Намерили нещо, което според тях било ценно.
Против собственото си желание членовете на дружество „Шамплен“ бяха заинтригувани. Неколцина все още имаха раздразнени или нетърпеливи изражения, но дори те слушаха. Само Емил продължаваше да зяпа през прозореца.
За какво ли си мислеше? Гамаш се зачуди дали приятелят му е усещал, дали е знаел какво предстои да се случи.
Няма значение. Вече бе твърде късно.
— Шиники се заслушал в разговора на двамата мъже и колкото повече слушал, толкова по-интересно му ставало. Накрая отишъл при тях. Работниците познавали славата на Шиники и отначало не го посрещнали особено радушно, но щом свещеникът предложил да ги почерпи по едно питие, ледът се разтопил. А след още няколко питиета Патрик и О’Мара разказали какво открили.
Инспекторът продължи разказа си:
— Изкопали ковчег. Шиники бил разочарован в първия миг. Старият Квебек бил на практика издигнат върху ковчези и кости. По-скоро било изненадващо при разкопаване да не се открие гроб. Работниците го знаели. Но твърдели, че находката им е различна. Ковчегът бил по-тежък. Смятали, че намереното от тях е не само необичайно, а може би дори ценно. Измъкнали ковчега от изкопа и го избутали надолу по хълма до дома на Патрик. Жена му отказала да ги пусне вътре с него. Мъжът настоял, но знаел, че не може да задържи находката дълго време. В схлупената колиба нямало място за нея, защото там живеели работникът, съпругата му и шестте им деца. А сега си имали и мъртвец.
Детективът огледа аудиторията. Вече всички го слушаха, включително Емил. Представяха си сцената така ясно, както и Гамаш. Изстрадалата и отчаяна ирландка преживяла мъчителното пътуване до своя Нов свят, но разбрала, че той е още по-лош от унижението и мизерията, от които бягала. И не стига че животът й вече бил достатъчно тежък, изведнъж мъжът й си домъкнал труп от работното място.
— Мъжете се заели да отворят ковчега и внимателно повдигнали капака — продължи Гамаш. — Представяли си защо е толкова тежък. Според тях трябвало да е пълен със злато, сребро и скъпоценности. Ковчегът навярно бил на някой богаташ. Но когато отместили капака, ги очаквало горчиво разочарование. Вътре нямало нищо освен овехтяла библия и тленни останки. Кости и парцали. Тежестта се дължала на оловния обков.
В залата настъпи леко оживление. Дали се досещаха накъде отива историята?
— Патрик и O’Mapa седели в кръчмата и обсъждали как да свалят оловото, да го продадат и да захвърлят в реката костите и библията. Не можели да четат, затова им се струвала непотребна. Тогава към тях се приближил Шиники. Помолил ги да му покажат книгата. В този момент ирландците се дръпнали недоверчиво. Свещеникът опитал по друг начин. Предложил им да занесат ковчега в Литературно-историческото дружество на следващата вечер, а в замяна им обещал скромно възнаграждение. „Защо?“, попитали мъжете. „Защото там събират всякакви исторически ценности, особено книги. Ковчегът сигурно е много стар“, обяснил им Шиники. Патрик и O’Mapa вече били подпийнали и всичко това не ги вълнувало особено. Но щом щели да получат пари, били готови да отидат. На другия ден вечерта се появили в Литературно-историческото дружество, където ги посрещнали отец Шиники и още един мъж, Джеймс Дъглас.
— Какъв е смисълът на този разказ? — възропта един от членовете на дружество „Шамплен“.
— Моля те, Беноа — изгледа го Рене Далер огорчено. — Бъди любезен.
— Ще бъда любезен, ако той престане да ми губи времето.
— Съвсем скоро ще разберете какъв е смисълът, мосю — обеща Гамаш. Усети как телефонът вибрира в джоба му, но в момента дори не можеше да го погледне. — Сигурен съм, че сте чували за доктор Дъглас.
Възрастните мъже наоколо закимаха.
— Докторът отворил ковчега и огледал останките, а в това време отец Шиники проверил библията. Тогава Джеймс Дъглас допуснал грешка. Предложил на Патрик и О’Mapa по петстотин долара на калпак. Шиники бил бесен, но си замълчал. Работниците веднага се усетили, че има нещо странно. Та това било цяло състояние — твърде много за останките на отдавна изгнил човек и оръфана вехта библия.