— Това е нелепо! — възрази един от присъстващите, свадлив старец. — Как е възможно Шамплен да е бил погребан под „Старият чифлик“? Всички знаем, че са го положили или в параклиса, който по-късно е изгорял при пожар, или в гробището, което се е намирало в полето, на стотина метра оттам.
— Шамплен е бил хугенот — обади се Емил едва чуто. — Протестант.
Показа на всички книгата. Библията.
— Но това е невъзможно — отсече Жан. Останалите нададоха одобрителни възгласи. Протягаха ръце, за да се докопат до библията, а врявата започна да утихва, когато книгата обиколи присъстващите и всеки успя да види доказателството.
„Самюел дьо Шамплен“, изписано с мастило, и годината — 1578.
Оригиналният екземпляр на хугенотска библия беше рядка находка. Повечето били унищожени от Инквизицията, изгорени на клади заедно със собствениците си. Това била опасна книга — и за Църквата, и за всеки, който я е притежавал.
Залата потъна в тишина, само огънят кротко пропукваше. Гамаш си прибра библията и я сложи обратно в чантата редом с дневника на Шиники. Сетне се обърна към групата мъже, унесени в мислите си, и с думите Excusez-moi напусна стаята.
Когато излезе отвън, извади телефона си и видя, че има двайсет и седем пропуснати повиквания от различни хора. Рен-Мари, сина му Даниел и дъщеря му Ани. От комисарите Брюнел и Франкьор и от полицай Изабел Лакост. От приятели и колеги, както и от Жан Ги Бовоар, който звънеше в момента.
— Bonjour, Жан Ги. Какво е станало?
— Шефе, къде се изгубихте?
— Бях на една среща. Какво има?
— В интернет е изтекло видео и се разпространява светкавично. Първо разбрах за него от Питър Мороу, после се обадиха Лакост и няколко приятели. Хората продължават да ми звънят. Още не съм го гледал.
— Какво видео? — Още докато задаваше въпроса, главният инспектор се досети. Почувства как стомахът му се свива.
— От записите по време на нападението.
Всички бяха оборудвани с миниатюрни камери, вградени в слушалките им, за да записват случващото се. Следователите отдавна бяха осъзнали, че устните разпити не са достатъчни. Дори добронамерените служители забравяха подробности, особено в напечени ситуации, а ако нещата се развиеха зле, както често се случваше, добрите намерения се изпаряваха и ги заместваха лъжите.
Камерите предотвратяваха това, макар и не в пълна степен.
Записите показваха точно какво е видял всеки служител, какво е направил и какво е казал. Но пък всеки запис подлежеше на монтаж.
— Шефе? — проговори Бовоар.
— Разбирам. — Главният инспектор се чувстваше по същия начин, по който звучеше и неговият заместник. Разстроен, внезапно изтощен, смаян, че някой би постъпил така и че има хора, които биха гледали подобно видео. Беше посегателство, и то най-вече срещу семействата на неговите служители.
— Ще се обадя — промълви Гамаш.
— Мога и аз, ако искате.
— Не, merci, ще се справя.
— Кой би могъл да постъпи така? — попита Жан Ги. — Кой изобщо има достъп до тези записи?
Детективът клюмна. Нима бе възможно?
Казали му бяха, че има трима стрелци. Но бяха повече, много повече. Гамаш бе предположил, че е станала грешка. Ужасна, но неволна.
Умножил бе броя на заподозрените по две и бе предположил, че са шестима.
Мислеше си, че така се застрахова.
Грешеше.
Взел бе със себе си шестима полицаи. Подбра ги лично. Сред тях бе и инспектор Бовоар. Но не и полицай Ивет Никол. Тя се бе приготвила, облякла бе бронежилетка, запасала бе пистолет на колана си. Очите й горяха. Готова бе да тръгне с тях за фабриката. Мястото, което бе открила, докато анализираше звуците. Вслушвала се бе по-внимателно, отколкото през целия си живот дотогава.
Във влаковете. В честотата им. В ритъма. Товарни влакове. Пътнически влак. Самолет в небето. Заводска сирена. Фабрика.
И шепоти. Призраци в далечината.
Трима, така бе казала.
С всеотдайната помощ на инспектор Бовоар бяха стеснили кръга на възможностите. Отхвърляха, отмятаха. Преглеждаха старателно разписанията на влаковете и самолетните трасета, проверяваха кои фабрики са достатъчно стари и все още използват сирени.
Накрая разбраха къде похитителите държат полицай Пол Моран.
Но имаше и друга цел. Язовирната стена на „Ла Гранд“. Ако спасяха младия полицейски служител, щяха да покажат на заподозрените, че планът им да разрушат язовира е разкрит. А ако престъпниците разберяха, можеха да взривят стената веднага, преди Sûreté да изпрати там антитерористичен екип.