Изстрелите валяха. Наоколо хвърчаха отломки от бетон и дърво под дъжда от куршуми. Огън от автоматично оръжие. Непознатото усещане да носи бронежилетка. Оръжието в ръцете му. Хората на прицел. Изстрелът. Насочен, за да убива.
Търсеше престъпниците с поглед, издаваше нареждания. Опитваше се да запази ред дори насред бурята.
Видя как Жан Ги пада. Как други падат.
Събуждаше се нощем с онези картини, с онези звуци в ума си. И с гласа.
„Ще те открия навреме. Вярваш ли ми?“
„Да, сър.“
— Ще се прибера утре — увери съпругата си.
— Пази се.
Не му го бе казвала никога преди. Никога преди онези събития. Гамаш знаеше, че Рен-Мари навярно всеки ден го изпраща с тази мисъл на работа, но никога не бе изричала думите. Сега ги казваше.
— Добре. Обичам те.
Затвори телефона и си даде няколко мига, за да дойде на себе си. Бръкна в джоба си и напипа шишенцето с хапчета. Обви пръсти около него, стисна го в дланта си.
Стисна очи.
След малко извади празна ръка от джоба си и започна да набира служителите, които бяха оцелели при нападението, както и семействата на загиналите.
Разговаряше с майки, бащи, съпруги и един съпруг. Чуваше малко дете, което молеше за мляко. Обаждане след обаждане изслушваше възмущението и болката от това, че някой е бил способен да разпространи видеозапис на събитията във фабриката. Никой не го обвиняваше, макар Арман Гамаш да знаеше, че биха имали право.
— Добре ли си?
Детективът вдигна поглед към Емил Комо, който тъкмо сядаше на отсрещното кресло.
— Какво е станало? — попита възрастният мъж разтревожено, като видя изражението на приятеля си.
Гамаш се поколеба. За пръв път в живота си се изкушаваше да излъже този човек, който го бе подвел.
— Защо ми каза, че дружество „Шамплен“ ще има сбирка в един и половина, след като явно сте започнали в един?
Емил замълча. Дали щеше пак да изрече лъжа? Гамаш се зачуди. Но старецът само поклати глава.
— Съжалявам, Арман. Трябваше да обсъдим някои неща, преди да дойдеш. Реших, че така е по-добре.
— Излъга ме — промълви разочаровано инспекторът.
— Ставаше дума само за половин час.
— Става дума за много повече, знаеш го. Ти направи своя избор. Избра чия страна да заемеш.
— Страна? Да не би да намекваш, че дружество „Шамплен“ не е на твоя страна?
— Искам да кажа, че всеки от нас избира към кого или към какво да е лоялен. Ти показа своите предпочитания.
Възрастният мъж впери поглед в приятеля си.
— Съжалявам, не трябваше да те лъжа. Няма да се случи никога повече.
— Вече се случи. — Гамаш се изправи и остави сто долара за водата и за мястото на тихата масичка край камината. — Какво ви каза Огюстен Рено?
Комо също стана.
— Какво имаш предвид?
— С. Ш. в дневника на Рено. Предположих, че означава предстояща среща с някого, може би със Серж Шевре. Среща, която така и не се е осъществила, защото Рено е бил убит. Но съм сгрешил. С. Ш. е означавало „Сосиете Шамплен“, а срещата бе отбелязана за днес в един. Защо е искал да дойде на сбирката на дружеството?
Емил гледаше изумено и не продумваше.
Гамаш се обърна и тръгна по дългия коридор. Телефонът му завибрира отново, а сърцето му биеше бясно.
— Почакай, Арман! — чу зад себе си, но продължи да крачи, без да обръща внимание на виковете. После си спомни колко важен бе Емил за него някога, а и все още. Нима едно провинение можеше да заличи всичко останало?
В това се криеше опасността. Предателства и жестокости се случваха, но по-страшното бе, че можеха да натежат повече от добрините. Имаше вероятност да забравим хубавите неща и да си спомняме само за лошите.
Но не и днес. Гамаш спря.
— Прав си. Рено искаше да се срещне с нас — призна Емил, щом настигна приятеля си, който тъкмо си вземаше якето от гардероба. — Каза, че е открил нещо. То нямало да ни хареса, но бил готов да го погребе, ако му дадем това, което иска.
— И какво искаше?
— Да се включи в нашето дружество, за да придобие повече авторитет. А когато открие ковчега, да признаем, че през цялото време е бил прав.
— Само това?
— Само това.
— Уважихте ли желанията му?
Емил поклати глава.
— Взехме решение да не се срещаме с него. Никой не вярваше, че Рено наистина е открил Шамплен или нещо компрометиращо за него. Изразиха се мнения, че ако го приемем в дружеството, това ще навреди на репутацията ни. В общи линии единодушно отхвърлихме кандидатурата му.