Арман и Емил се спогледаха.
— Според нас Огюстен Рено може да е бил прав — рече главният инспектор.
— За кое? — сопна се Портър.
— Не ставай смешен — обади се мистър Блейк. — За Шамплен, разбира се. — Детективът кимна и възрастният джентълмен се намръщи. — Смятате, че Самюел Шамплен е в нашето мазе и е бил там през цялото време?
— Поне през последните 140 години, да. Pardon.
Гамаш и Комо се промъкнаха покрай скупчените във фоайето хора и тръгнаха по вече познатите коридори към капака в пода, през който се слизаше до първото ниво на мазето, а оттам по стръмна метална стълба — до второто.
През дъските на пода на горното ниво струеше ярка светлина, сякаш слънцето бе пленено под земята. Щом слязоха по металната стълба обаче, видяха истинския източник — няколко ярки прожектора, насочени към пръстения под и каменните стени.
Главният археолог стоеше в средата на помещението, скръстил дългите си ръце пред гърдите, навярно в неуспешен опит да овладее гнева си. Същите асистенти, които го придружаваха и предишния път, отново бяха с него. Инспектор Ланглоа се приближи и веднага дръпна Гамаш настрана.
— Мога да обясня — започна възрастният детектив, преди да го прекъсне по-младият му колега.
— Знам, но няма нужда. Да оставим Шевре да се пече на бавен огън, и без това е задник. Чухте ли новината?
Ланглоа се вгледа в лицето на главния инспектор.
— За видеото? Oui. Но не съм го гледал. — Сега бе ред на Гамаш да впери изпитателен поглед в събеседника си. — А вие?
— Аз да. Всички вече са го гледали.
Ясно бе, че преувеличава, макар и не с много. Възрастният детектив продължи да проучва изражението на Ланглоа. Дали не забеляза нотка на съжаление?
— Съжалявам за случилото се, сър.
— Благодаря ви. Ще го гледам по-късно следобед.
Младият мъж замълча, сякаш се готвеше да каже още нещо, но не го направи. Вместо това се извърна бързо и погледна към главния археолог.
— Какво става тук, patron?
— Ще ви разкажа — усмихна се Гамаш. Хвана другия мъж под ръка и го заведе в по-голямото помещение, където се бяха събрали останалите. Обърна се към Серж Шевре: Зная, че бяхте тук преди около седмица, та да проверите дали освен тялото на Огюстен Рено е имало и друго в това мазе. Трябваше да се уверите дали човекът, когото смятахте за напаст, все пак е бил прав, че Шамплен е погребан тук. Не беше изненадващо, че не открихте нищо.
— Открихме кореноплодни — промърмори Шевре, докато асистентите му се кискаха зад него.
— Бих искал да го потърсите отново — рече главният инспектор с усмивка и без да сваля поглед от археолога. — Шамплен.
— Няма да го търся тук. Пълна загуба на време.
— Ако вие не искате, аз ще го направя — заяви Гамаш и посегна към една от лопатите. — Уверявам ви обаче, че съм по-нескопосан археолог и от Рено.
Детективът съблече жилетката си, подаде я на Емил, запретна ръкавите на ризата си и се огледа. Подът на мазето бе изпъстрен с купчинки прясна пръст — те маркираха местата, където тъкмо бяха изкопани, а след това запълнени, дупки.
— Може да започна оттук. — Главният инспектор опря лопатата в земята и стъпи с крак на ръба й.
— Чакайте — спря го Шевре. — Това е абсурдно. Претърсихме мазето. Какво ви навежда на мисълта, че все пак Шамплен е някъде тук?
— Ето това.
Гамаш кимна на Емил, който отвори чантата и подаде старинната библия на Серж Шевре. Пред погледите им животът на археолога се преобърна. Започна с едно съвсем дребно движение. Очите му се разшириха едва забележимо, той примигна, а сетне издиша.
— Merde116 — прошепна. — O, merde!
Вдигна поглед от библията и се вторачи в Гамаш.
— Къде я намерихте?
— В библиотеката на ЛИД, скрита там, където всеки би скрил стара безценна книга. Сред други стари книги, в библиотека, която никой не използва. Почти е сигурно, че убиецът я е сложил там. Не е искал да я унищожи, но не е можел и да я задържи, затова я е скрил. Но преди това е била в ръцете на Рено, а преди него е принадлежала на Шарл Шиники.
Главният инспектор виждаше как мислите на археолога препускат. Правят връзки със събития през годините, през вековете. Свързват движения, събития, личности.
— А Шиники как е попаднал на нея?
— Патрик и О’Мара, ирландските работници, за които ви разказах, са я намерили и са я продали на свещеника.
— Помолихте ме да проверя какви разкопки е имало през 1869 година, това ли е била причината? Ирландците са работили на едно от онези места?