Беше благодарна, че детективът не използва думата „убийство“. Беше твърде стряскаща. Елизабет бе пробвала да я произнесе в безопасна среда, наум, но все още не бе готова да я каже на глас и пред други хора.
— Когато дойдохме тази сутрин, телефоните не работеха, затова Портър се обади на „Бел Канада“ да пратят техник.
— Техникът е пристигнал бързо — отбеляза Гамаш.
— От „Бел“ ни знаят много добре. Сградата е стара и се нуждае от много ремонти. Телефонните линии често прекъсват — дали заради поредното късо съединение, или заради мишка, прегризала кабелите. Този път обаче се изненадахме, защото наскоро бяхме сменили всички жици.
— В колко часа пристигнахте?
— В девет. Отиваме по-рано, за да имаме един час за сортиране на книгите и други задачи, преди да отворим библиотеката. Отключваме входната врата в десет часа всяка сутрин, както знаете.
Детективът се усмихна.
— Да, зная. Библиотеката ви е прекрасна.
— Много се гордеем с нея.
— Значи сте пристигнали в девет и сте се обадили на „Бел“ веднага след това?
— Техникът дойде двайсет минути по-късно. Отне му около половин час да проследи къде е повредата. Каза, че е прекъснат кабел в мазето. Всички си помислихме, че става дума за поредната мишка.
Жената замълча за миг.
— Кога осъзнахте, че не е мишка? — попита Гамаш, след като усети, че ще й трябва помощ, за да доразкаже историята.
— Когато го чухме. Техника. Тропота на краката му по стълбите. Беше едър мъж и докато се качваше, сякаш стадо диви коне в галоп се приближаваше към нас. След като нахълта в кабинета, минаха няколко секунди и той само гледаше мълчаливо. После ни каза, че имало мъртвец в мазето. Изровил го. Горкият човек. Предполагам, че ще мине известно време, преди да преживее случилото се.
Гамаш бе съгласен. Някои се окопитваха доста бързо след подобно преживяване, други никога не успяваха да се възстановят.
— Казвате, че е изровил тялото. Мазето не е ли с бетонен под?
— Не, от пръст е. Преди векове там е имало изба, в която са се съхранявали кореноплодни.
— Мислех, че е имало затвор. Килиите не са ли били там?
— Не, били са на по-горното ниво. Мазето е на най-долното. Преди столетия в него са държали храна, за да е на хладно. Когато техникът каза, че се е натъкнал на труп, помислих, че има предвид скелет. В град Квебек непрекъснато изравят скелети. Можеше да е екзекутиран затворник. С Уини слязохме да проверим. Аз не припарих в мазето. Нямаше нужда. От вратата се виждаше, че не е скелет. Човекът бе починал наскоро.
— Сигурно е било шокиращо.
— Така беше. Виждала съм мъртъвци и преди. В болницата или в погребалното бюро. Моя приятелка почина в съня си и я намерих мъртва у тях, когато отидох да я взема, за да излезем за партия бридж. Но това беше различно.
Гамаш кимна. Разбираше много добре. На някои места бе нормално да има мъртъвци, на други — не. Не беше нормално да намерят наполовина погребан труп в мазето на библиотека.
— Какво ви каза инспекторът? — попита Елизабет. Осъзнаваше, че не е от полза да е престорено свенлива край този мъж. Бе най-добре да кара по същество.
— Всъщност не разпитвах много, но той потвърди, че смъртта е била насилствена.
Възрастната дама сведе поглед към вече празната си чаша. Бе изпила кафето, без да се усети. Това рядко удоволствие бе пропиляно, от него бе останала само пяна по ръба на чашата. Изкушаваше се да я обере с пръст и да я оближе, но устоя.
Сметката бе готова и чакаше на масата. Време бе да си вървят. Главният инспектор придърпа бележката към себе си, но не направи никакво друго движение. Продължи да гледа събеседничката си. И да чака.
— Догоних ви, за да ви помоля за услуга.
— Oui, madame?30
— Нуждаем се от вашата помощ. Запознат сте с библиотеката. Мисля, че ви харесва. — Гамаш килна глава. — Определено знаете английски, познавате и хората, на които е майчин език. Притеснявам се как може да ни се отрази този случай. Ние сме малка общност и Литературно-историческото дружество ни е много скъпо.
— Разбирам. Но сте във вещите ръце на инспектор Ланглоа. Той ще се отнесе към вас с необходимото уважение.
Елизабет го изгледа и се приведе към него:
— Не може ли просто да дойдете и да погледнете, да зададете няколко въпроса? Нямате представа какво бедствие е това за нас. Разбира се, за жертвата също, но и за нас. — Жената бързо продължи, за да не му даде възможност да откаже. — Знам, че ви се натрапвам. Наистина го осъзнавам.
Гамаш виждаше, че събеседничката му е искрена, но се съмняваше доколко осъзнава какво иска от него. Сведе поглед към ръцете си, отпуснати на масата и почти свити в юмруци. Мълчеше, а в мълчанието както винаги пропълзя младежкият глас. Вече по-познат дори от гласовете на собствените му деца.