— Les Anglais35.
Гамаш спря.
— Excusez-moi?
— Les têtes carrées — обясни младият полицай.
Квадратните глави36.
— Отнасяйте се към тези хора с уважение — предупреди главният инспектор. — Колкото те са têtes carrées, толкова ние с вас сме жабари.
Тонът му бе твърд и рязък. Полицаят се напрегна.
— Не исках да обидя никого.
— Така ли с наистина? — Гамаш се вгледа в младежа, който отвърна на погледа му. След малко детективът се усмихна леко. — Няма да разрешите този случай, ако обиждате хората и им се подигравате. Не допускайте да ви заслепят предразсъдъците.
— Да, сър.
Продължиха да вървят по безкрайните коридори, покрай великолепни стаи и мрачни помещения — всичките до едно празни. Като че ли Литературно-историческото дружество бе в пълно отстъпление и се бе събрало за прегрупиране в онази величествена библиотека, над която бдеше генерал Улф.
— Насам, сър. Мисля, че го намерих.
Слязоха по стълбище и се натъкнаха на полицай в униформа, който охраняваше капак в пода и изглеждаше отегчен на поста си. Когато видя главния инспектор, той се поизпъна. Гамаш кимна и младият му водач чевръсто се спусна по металните стъпала.
Детективът не бе подготвен.
Спътникът му вече бе стигнал долу и вдигна глава в очакване. Отначало на лицето му се изписа нетърпение, после неразбиране. Защо ли по-възрастният му колега се бавеше? Тогава се сети. Изкачи няколко стъпала и протегна ръка.
— Всичко е наред, сър — промълви тихо. — Няма да ви оставя да паднете.
Гамаш погледна ръката му и отвърна:
— Вярвам ви.
Внимателно се спусна, докато стискаше силната млада длан в своята.
Жан Ги Бовоар седеше край огъня, а на масата пред него имаше чаша бира и сандвич с пържола. Питър и Клара му правеха компания, а Мирна и Габри се бяха разположили на дивана срещу камината.
За първи път идваше в Трите бора, откакто арестуваха Оливие Брюле по обвинение в убийството на Отшелника. Вгледа се в буйните пламъци на огъня и си спомни как бе извадил няколко тухли в дъното на камината. Вкарал бе цялата си ръка, чак до рамото, в разкрилия се отвор и бе започнал да опипва. Страхуваше се, че може да докосне нещо ужасно или пък то да докосне него. Дали там вътре имаше дупка на плъхове? Мишки? Паяци? Може би змии… Макар често да изтъкваше, че е самото въплъщение на рационалността, Бовоар всъщност имаше живо и развинтено въображение. Напипал бе нещо меко и грапаво с пръсти. И бе замрял напрегнато. Докато сърцето му кънтеше, а въображението му се вихреше, се бе насилил да хване предмета и да го измъкне.
Около него се бяха скупчили хората от екипа на Sûreté и го наблюдаваха. Главен инспектор Гамаш, полицай Изабел Лакост и стажантът полицай Пол Моран.
Бавно бе извадил предмета от скривалището му зад огъня. Малка платнена торбичка от зебло, завързана с канап. Сложил я бе на същата тази маса, където сега стояха бирата и сандвичът му. И отново бе пъхнал ръка, за да извади още нещо, скрито в дъното на тайника. Простичък, но изящен и красив свещник. Всъщност менора. Измайсторена преди столетия, а може би дори преди хиляда години, както бяха предположили експертите по-късно.
Но експертите бяха казали още нещо — много по-точно и сигурно.
Старинната менора, която бе носила светлина в толкова много домове, на толкова много тържествени церемонии, която е била обект на преклонение и молитви, укривана и пазена, бе използвана като оръжие за убийство.
По нея бяха открили кръв и косми от Отшелника, както и негови отпечатъци. Освен тях имаше данни за други пръстови отпечатъци, но само на един човек.
Оливие.
А в торбичката? От нея бяха извадили дървена статуетка, изработена от Отшелника. Най-изящното му творение изобразяваше млад човек, седнал и заслушан. Беше толкова простичка, но в същото време мощна и красноречива. Говореше за болезнена самота, за копнеж, за потребност. Явно статуетката представляваше Оливие, който седеше и слушаше. Фигурката бе подсказала още нещо на полицаите.
Дървените скулптури на Якоб бяха оценени на стотици хиляди долари, дори повече. Възрастният отшелник ги подарявал на Оливие в замяна на храна и компания, а собственикът на бистрото ги продавал. И спечелил милиони.
Но това се оказало недостатъчно, Оливие искал още и още. Жадувал да се добере до единственото нещо, което Отшелника отказвал да му даде. Предмета в торбичката.
Последното съкровище на Якоб, най-скъпоценното му притежание.
Оливие го пожелал.