— Какво имате предвид?
— Иди в Трите бора и се опитай да докажеш, че Оливие не е убил Отшелника.
Сега Бовоар седеше сред тези хора и се мъчеше да си даде вид, че ги харесва.
Но никак не ги харесваше.
Жан Ги Бовоар не харесваше повечето хора, а жителите на Трите бора не му бяха дали много поводи да си промени мнението специално за тях. Бяха хитри, коварни, самодоволни и някак непонятни, особено англетата. Струваха му се особено опасни, защото криеха мислите и чувствата си зад усмихнати лица. Как да разбере човек какво се случва в главите им? Мислеха си едно, а казваха друго. Кой знае какви граниви неща обитаваха пространството между мислите и думите им.
Да. Макар че изглеждаха любезни и заинтересовани, тези хора бяха опасни.
„Колкото по-скоро приключа с това, толкова по-добре“ — помисли си Бовоар и им се усмихна, докато отпиваше от чашата си.
ГЛАВА ПЕТА
След като се спусна по стълбата, Гамаш се озърна. Колегите му бяха донесли мощни индустриални осветителни тела. От едно от помещенията струеше ярка светлина. Както всеки друг и детективът се почувства привлечен от нея, но устоя на изкушението и обърна поглед към мрака, като остави очите си постепенно да се приспособят.
Няколко мига по-късно вече виждаше същото, което мъже и жени бяха виждали тук преди стотици години. Каменно мазе с ниски тавани и арки, или на френски — sous-sol. Лъчите на слънцето никога не проникваха тук. Властваше само тъмнината, която през вековете е била нарушавана от пламъците на свещи, лампи с китова мас, газени светилници, а сега вече и ослепително ярки електрически прожектори. По-мощни от дневната светлина, донесени, за да осветят най-тъмното деяние.
Отнемането на живот.
И то не на кого да е, а на Огюстен Рено.
Въпреки цялата си параноичност Портър Уилсън имаше право, помисли си Гамаш. За хората, които се бореха за отделянето на Квебек от Канада, това беше манна небесна. Всичко, което хвърляше подозрение върху англоезичната част от населението, бе масло в огъня на сепаратистката кауза. Или поне на по-радикалните фракции. Гамаш знаеше, че по-голямата част от сепаратистите са разумни и свестни хора. Но имаше и големи откачалки.
Главният инспектор и младият му придружител се намираха в преддверието. Таваните бяха ниски, макар че едва ли е било така за хората, построили сградата преди няколко века. Техният ръст е бил много по-нисък заради недохранването и тежките условия на живот в Канада по онова време. И все пак Гамаш подозираше, че повечето от тях са се навеждали, за да преминат оттук, както той самият направи сега. Подът бе от пръст и в помещенията цареше хлад, но не беше твърде студено. Намираха се доста под линията на замръзване38, далече от слънцето, но и далеч от скованата в лед земя. В нещо като сумрачно чистилище, където никога не ставаше горещо, но и не настъпваше мраз.
Главният инспектор докосна грубата каменна стена и се замисли колко ли мъже и жени, отдавна мъртви, са докосвали същия този камък, когато са слизали, за да вземат кореноплодни от избата. С тях хранели гладуващите затворници, за да ги поддържат живи до екзекуцията им.
От преддверието се влизаше в стая. Онази със светлината.
— След вас. — Гамаш подкани с жест младия полицай и го последва.
В следващото помещение очите му отново имаха нужда от време да се приспособят, но не им отне твърде дълго. Мощните прожектори бяха разположени така, че лъчите им да се отразяват в сводестия каменен таван и в стените, но повечето бяха насочени към единия ъгъл. В него работеха неколцина мъже и жени. Някои снимаха, други вземаха проби, трети бяха скупчени над нещо, което Гамаш не можеше да види, но можеше да си представи.
Труп.
Инспектор Ланглоа се изправи, отупа прахта от коленете си и се приближи.
— Радвам се, че размислихте.
Мъжете се здрависаха.
— Имах нужда от време, за да взема решение. Мадам Макуъртър също ме помоли да дойда, за да играя ролята на… един вид безпристрастен посредник между тях и вас.
Ланглоа се усмихна.
— Според нея е необходим такъв човек?
— Е, вие самият също искахте нещо такова, нали?
Инспекторът кимна.
— Да, вярно е. Благодарен съм, че дойдохте, но се питам дали можем да поддържаме отношенията си неофициални? Да приемем, че сте консултант. Как ви се струва? — Ланглоа хвърли поглед зад себе си. — Искате ли да огледате?
— S’il vous plaît.
Сцени като тази бяха ежедневие за главния инспектор. Екип от специалисти в начален етап на събиране на доказателствен материал, който след време щеше да докаже вината на някой мъж или жена, извършил убийството. Съдебният лекар все още бе там. Младият медик, който тъкмо се изправяше, бе изпратен от болница „Отел Дийо“, където бе кабинетът на завеждащия отделението по патология на Квебек. Той не беше главният патолог, който бе познат на Гамаш. Все пак бе лекар и ако се съдеше по хладнокръвието му, имаше достатъчно опит.