— Знаехте всичко, което ви бе нужно — отвърна детективът. — Че се нуждая от тази великолепна библиотека. Това беше достатъчно.
Мистър Блейк се усмихна, скръсти ръце пред гърдите си и зачака. Без напрежение.
— Доколкото разбирам, прекарвате доста време в библиотеката — започна разпита инспектор Ланглоа.
— Така е. От много години, откакто се пенсионирах.
— С какво се занимавахте преди?
— Бях адвокат.
— Значи трябва да се обръщаме към вас с maître46 Блейк — рече Ланглоа.
— Не, моля ви. Отдавна съм пенсионер.
— Откога сте свързан с Литературно-историческото дружество?
— О, откакто се помня, под една или друга форма. Родителите ми, както и бабите и дядовците ми, също са били част от тази общност. Знаете ли, че това е първото историческо дружество в страната? Съществува дори отпреди националните архиви. По-точно от 1824 година, макар че тогава не се е помещавало в тази сграда.
— Тази сграда — продължи мисълта му Гамаш — има интересна история.
— Много интересна — потвърди мистър Блейк и се обърна към главния инспектор: — Станала е дом на Литературно-историческото дружество чак през 1868 година. Преди тук е била Кралската казарма. Сградата е действала и като затвор за военнопленници, предимно американци. После се превърнала в обикновен затвор. Както знаете, тук са се изпълнявали публични екзекуции чрез обесване.
Гамаш не каза нищо, макар да му се стори интересно, че този изтънчен, образован и цивилизован човек сякаш изпитва удоволствие, докато им разказва за такива варварски действия.
— Бесели са ги ей там, отвън — махна с ръка мистър Блейк към входната врата. — Ако вярвате в призраци, това е вашето място.
— Вие виждали ли сте призраци? — попита детективът и с въпроса си изненада Ланглоа и младия полицай до него.
Блейк замълча за миг, сетне поклати глава:
— Не. Но понякога ги усещам, когато няма хора наоколо.
— Често ли сте сам тук? — продължи Гамаш любезно.
— От време на време. В библиотеката намирам покой. Според мен вие също.
— C’est la vérité47 — потвърди главният инспектор. — Но аз нямам ключ и не мога да влизам след края на работното време. А вие имате. Предполагам, че го използвате.
Мистър Блейк отново замълча.
— Така е — призна. — Но не се случва често. Само когато не мога да заспя и ме измъчва някой въпрос.
— Какви въпроси ви мъчат обикновено? — попита Гамаш.
— Какви видове треви виреят на остров Ръм48 и кога е бил уловен последният колекант49, например.
— Снощи измъчваха ли ви подобни въпроси?
Двамата мъже се изгледаха продължително. Накрая мистър Блейк се усмихна и поклати глава.
— Не. Снощи спах като бебе. Както е казал Шекспир, най-прекият път към вътрешния мир е спокойната съвест50.
„Или липсата на такава“ — помисли си Гамаш, докато гледаше възрастния джентълмен с интерес.
— Някой може ли да потвърди този факт? — попита инспектор Ланглоа.
— Вдовец съм. Загубих съпругата си преди осем години, така че — не, нямам свидетели.
— Désolé — отвърна местният детектив. — Кажете, мистър Блейк, според вас защо Огюстен Рено е дошъл тук снощи?
— Не е ли пределно ясно? Навярно е смятал, че Шамплен е погребан някъде тук.
Ето го и него. Очевидният отговор най-после излезе наяве.
— Вярно ли е било предположението му?
Блейк се усмихна.
— Боя се, че не.
— Защо ли му е хрумнало, че тук ще намери Шамплен? — продължи с въпросите Ланглоа.
— Защо му е хрумвало каквото и да било на Огюстен Рено? Нима някой е успял да вникне в логиката му? Вероятно разкопките му са по-скоро азбучни, отколкото археологически, и е стигнал до буквата „Л“. В това предположение има толкова смисъл, колкото във всичките му действия. Горкият човечец — добави възрастният мъж. — Сигурно и вие ще копаете, нали?
— Засега не, трябва да запазим местопрестъплението непокътнато.
— Невероятно! — промълви мистър Блейк, сякаш на себе си. — Защо Огюстен Рено е дошъл в ЛИД?
— И защо някой го е убил? — додаде инспекторът.
— При това точно тук — вметна Гамаш.
Последна влезе Елизабет Макуъртър.
— Каква точно е вашата длъжност? — попита я Ланглоа.
— „Длъжност“ е условно казано. Всички в библиотеката сме доброволци. Едно време получавахме заплати, но правителството съкрати субсидиите за библиотеките и сега всички средства, които получаваме, отиват за поддръжка на сградата и фонда. Сметките за отопление ни съсипват сами по себе си, а наскоро подновихме електрическите кабели. Всъщност, ако не бяха те, може би никога нямаше да открием трупа на мосю Рено.
46
Титла, с която във френскоезичните страни се обръщат към адвокатите и нотариусите (фр.). — б.пр.
48
Остров в състава на Хебридите, които се намират западно от Шотландия, в Атлантическия океан. — б. пр
49
Рядък вид риби от рода латимерии, представител на ръкоперките, смятани за изчезнали след палеозойската ера. — б.пр.
50
Мистър Блейк има предвид цитат от кардинал Уулзи, герой в шекспировата пиеса „Хенри VIII“. В превод на Валери Петров гласи: „Сега се зная и в себе си изпитвам мир, по-ценен от всички мирски почести“, но фразата