— Всъщност при много официални обстоятелства пълната ми титла е Преподобният мистър Хенкок, но мистър Хенкок също върши работа, ако така ви е по-удобно.
— Да, по-удобно ми е. Merci. — Детективът протегна ръка. — Казвам се Арман Гамаш.
Ръката на свещеника застина неподвижно за миг.
— Господин главен инспектор — каза накрая, — предположих, че може би сте вие. Елизабет ми разказа, че вчера сте им помогнали. За съжаление, бях на тренировка за състезанието с кану. Не се надяваме да спечелим, но поне се забавляваме.
Гамаш му повярва, че не се надяват. Следеше прочутата карнавална гонка с кану по река Сейнт Лорънс62 от десетилетия и всяка година се чудеше какво ги е прихванало тези хора, за да се забъркат в такова нещо. Искаше се голяма атлетичност и значителна доза лудост. И макар че младият свещеник изглеждаше в достатъчно добра физическа форма, инспекторът знаеше от записките си, че неговият съотборник Кен Хаслъм е над шейсетгодишен. Грубо казано, щеше да е като влачене на наковалня през реката. Участието на Хаслъм в отбора определено бе предимство за съперниците им.
Ако обстоятелствата бяха други, детективът би попитал този млад мъж защо той или някой друг би участвал в подобно състезание. Но не и днес. Днес темата бе друга.
— Радвам се, че бях полезен, макар и малко — призна Гамаш. — Но се боя, че случаят съвсем не е приключил. Въпреки днешната ви проповед.
— О, тя нямаше за цел да омаловажи случилото се, а да отдаде почит и да отпразнува живота на този човек. Има твърде много хора — махна към красивите витражи на прозорците и благородния град отвън, — които ще ни обвинят. Затова се опитах да звуча по-ободряващо. Не ви ли допадна проповедта?
— Има ли значение?
— Винаги има значение. Не се опитвам да ви поучавам, нали разбирате?
— Щом ви интересува, според мен службата беше вдъхновена. Красива.
Преподобният мистър Хенкок погледна Гамаш:
— Merci. Поех риск. Надявам се поне да не съм нанесъл вреда. Ще видим.
— В Квебек ли сте роден?
— Не, в Ню Брънзуик. Град Шедиак. Световната столица на омарите. Задължително е, когато се споменава Шедиак, да се добавя…
— Световната столица на омарите.
— Благодаря — усмихна се Хенкок и Гамаш се убеди, че младият пастор с основание говори за радостта. Познаваше я. — Тук е първото ми назначение. Пристигнах преди три години.
— Откога сте в управителния съвет на ЛИД?
— Май от около година и половина. Не ми е в тежест. Най-важната ми задача е да си напомням, че не бива да предлагам нищо. Необходими са огромни усилия да се спре времето, но те почти са успели да го постигнат.
Гамаш се усмихна.
— Жива история?
— Нещо такова. Може да са стари и опаки, но обичат Квебек и Литературно-историческото дружество. Години наред са се старали да не мътят водата. Просто искат никой да не ги закача. И изведнъж се случва това.
— Убийството на Огюстен Рено — довърши инспекторът.
Пасторът поклати глава.
— Знаете ли, беше дошъл да разговаря с нас. В петък сутринта. Но съветът не го прие. И с право. Да мине през обичайните процедури като всички останали. Изглеждаше ми неприятен.
— Видяхте ли го?
Хенкок се поколеба.
— Не.
— Защо посещението на Рено не е отбелязано в протокола?
Въпросът сякаш хвърли свещеника в недоумение.
— Просто преценихме, че не е от значение.
Но на Гамаш му се стори, че Хенкок не е знаел за този пропуск.
— Доколкото разбрах, с мосю Хаслъм сте си тръгнали по-рано.
— Да, имахме тренировка по обяд, затова си тръгнахме.
— Огюстен Рено все още ли чакаше отвън?
— Не съм го видял.
— Кой има достъп до мазето?
Преподобният се замисли за малко.
— Уини знае най-добре. Все пак е главната библиотекарка. Мисля, че вратата на мазето никога не е заключвана. По-скоро въпросът е кой би могъл да я намери. Вие слизахте ли долу?
Гамаш кимна.
— Значи знаете, че трябва да се мине през капак в пода и да се слезе по стълба. Не е някое широко стълбище. Случаен посетител никога не би се натъкнал на мазето.
— Но напоследък правите ремонти, включително на частта от подземието, където са открили трупа. Всъщност научих, че е било планирано заливане на пода с бетон след няколко дни.
— Толкова скоро? Знаех, че ще се извършва такъв ремонт, но нямах представа кога. Предполагам, че вече е отменен, нали?
— Поне за известно време.
Главният инспектор се зачуди дали преподобният мистър Хенкок осъзнава какво е признал току-що — че убиецът на Рено може да е само член на Литературно-историческото дружество. И то не случаен посетител на чудесната библиотека, а някой добре запознат със старинната сграда. Спомни си лутането из криволичещите коридори. Бяха истински лабиринт от проходи, стълбища и закътани стаички.