„Мили боже — помоли се Гамаш, — избави ме от обидчиви свещеници.“
— Простете, но не живея в град Квебек и не съм запознат с работата ви.
— Очерците ми се публикуват по целия свят.
Нещата не вървяха никак на добре.
— Désolé. Не съм вещ в тази област, но тя очевидно е от огромна важност и силно се нуждая от помощта ви.
Свещеникът се поотпусна и сякаш прибра бодлите.
— С какво мога да ви бъда полезен? — попита хладно.
— Какво можете да ми разкажете за Огюстен Рено?
— Не беше чак толкова луд, в това съм сигурен. — За първи път някой казваше подобно нещо и Гамаш се приведе заинтригувано към събеседника си. Свещеникът продължи: — Беше запален и упорит и определено много нахален, но не беше луд. Хората говореха за него така, за да го унижат и да уронят авторитета му. Постъпваха жестоко.
— Вие харесвахте ли го?
Отец Себастиен се поразмърда на твърдата пейка.
— Не бих казал. Не беше човек, който се харесва на другите, трудно се общуваше с него. Според мен беше нетактичен. Имаше една-единствена цел в живота и всичко останало за него беше банално и незначително, включително чувствата на хората. Предполагам, че си е създал немалко врагове.
— Възможно ли е някой да го е мразел дотолкова, че да го убие? — попита Гамаш.
— Както знаете, господин главен инспектор, има всякакви причини за убийство.
— Всъщност, mon Père70, установил съм, че има само една. Отвъд всички оправдания, психологически анализи и мотивации от рода на отмъщение, алчност и ревност има една-единствена истинска причина.
— И коя е тя?
— Страх. Страхът, че можеш да изгубиш нещо, което притежаваш, или да не получиш нещо, което искаш.
— И все пак страхът от вечното проклятие не ги спира.
— Не. Нито страхът, че може да бъдат разкрити. Защото не вярват в нито едно от двете.
— Мислите ли, че е невъзможно човек да вярва в бог и да извърши убийство?
Свещеникът наблюдаваше детектива, изражението му бе спокойно, дори някак весело. Погледът му излъчваше мир, гласът — лекота. Но защо стискаше расото си в юмрук?
— Зависи в кой бог вярва — отвърна Гамаш.
— Бог е един, господин главен инспектор.
— Сигурно е така, но хората са различни и възприемат света около себе си несъвършено. Дори бог. Особено бог.
Отецът се усмихна и кимна, но стегна юмрук още по-здраво.
— Боя се, че се отклонихме от темата — продължи детективът. — Виновен съм. Беше глупаво от моя страна да влизам в спор на религиозна тема с толкова уважаван свещеник. Простете ми, mon Père. Говорехме за Огюстен Рено и вие казахте, че повечето хора са го смятали за ненормален, но според вас е бил съвсем с ума си. Как се запознахте?
— Натъкнах се на него в подземието на параклиса „Свети Джоузеф“. Копаеше.
— Тъкмо беше започнал ли?
— Казах ви, че беше вманиачен. Напълно губеше разсъдъка си, когато ставаше дума за Шамплен. Но всъщност беше открил нещо.
— Какво?
— Стари монети от около 1620 година и два ковчега. Единият беше доста обикновен и полуразрушен, но другият бе облицован отвътре с олово. Според нашата теория Шамплен, подобно на други важни личности, е бил погребан в оловен ковчег.
— На онова място се е издигал някогашният параклис, преди да изгори в пожара.
— Не сте чак толкова невеж, колкото твърдите, господин главен инспектор.
— О, невежеството ми не знае граници, отче.
— Управата на града незабавно прекъсна разкопките. Рено нямаше разрешително и действията му бяха окачествени като равносилни на ограбване на гроб. Но той се обърна към медиите и вдигна голям скандал. Таблоидите гръмнаха, че най-сетне Шамплен бил открит, но някакви чиновници буквояди спрели разкопките. В пресата отразиха случая като битка между Давид и Голиат. Малкият човек Огюстен Рено, който храбро се бори да открие останките на човека символ на френскоезичния Квебек, срещу археолозите и политиците от властта, които се опитват да го спрат.
— На Серж Шевре сигурно много му е харесало.
Отец Себастиен се подсмихна.
— Главният археолог побесня. По онова време идва при мен десетина пъти, разярен и посинял от яд. Не стана ясно доколко гневът му бе насочен лично към Рено и доколко го бе хванал страх, че той може да се окаже прав; че някакъв любител археолог може да е направил най-голямото откритие, за което всеки професионалист в областта би му завидял.
— Шамплен.
— Бащата на Квебек.
— Но защо е толкова важно? Защо толкова много хора се вълнуват живо от въпроса къде е погребан Шамплен?