— Е, това прекрасно допълва моя ден. Отметнах няколко задачи, но най-вече прекарах дълги часове в подземието на Литературно-историческото дружество в компанията на един начумерен археолог.
— Серж Шевре?
— Именно. Не беше особено щастлив, че са го извикали по работа в неделя, макар да си призна, че често му се случва. Оказва се, че археолозите са като лекарите. Винаги са на повикване, в случай че някой изкопае кости, стар зид или парче керамика. Явно такива неща редовно се случват в Квебек.
Сервираха им вечерята: димящи ароматни блюда агнешки тажин76 с кускус и задушени зеленчуци.
— Шевре беше довел неколцина асистенти. Носеха и инструмент, подобен на детектор за метал, но по-сложен от тези, които съм виждал.
Гамаш отчупи залък от франзелата си и го потопи в соса на тажина.
— Според него Рено бил ли е на прав път, като е търсел Шамплен в онова мазе?
— Ни най-малко, но се чувстваше длъжен поне да огледа с екипа си, пък ако ще и само за да каже на репортерите, че Рено е грешал… за пореден път.
— И за последен — добави Гамаш.
— Ммм! — Ланглоа видимо се наслаждаваше на храната, както и по-възрастният му колега.
— Значи не намерихте нищо?
— Картофи и малко репи.
— Там е било зимник, не се изненадвам.
Но макар да се почувства по-спокоен, че англоезичната общност в Квебек ще избегне проблемите, Гамаш бе и някак разочарован. Тайно се бе надявал, че Рено най-накрая се е оказал прав, макар това да е довело до фаталния му край.
Защо бе намерил смъртта си? И защо убийството бе извършено в сградата на Литературно-историческото дружество?
Какво е искал да каже на управителния съвет, когато е прекъснал онова заседание?
В крайна сметка главният инспектор си помисли, че няма никакво значение дали Шамплен е погребан там, или не е. Важното бе в какво е бил убеден Рено. И в какво е можел да убеди обществеността… което очевидно можеше да е всичко.
След вечеря пътищата на Ланглоа и Гамаш се разделиха: по-младият детектив се прибра у дома, при своята съпруга и семейството си, а главният инспектор се върна в жилището на Рено и продължи да преглежда документи и записки.
Час по-късно ги откри, скътани зад два реда книги на един рафт в библиотеката. Дневниците на Огюстен Рено.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
Жан Ги Бовоар се завърна в Трите бора късно следобед, след като бе посетил Оливие в затвора и бе отишъл до антикварния магазин в Монреал. По пътя към селото спря в „Тим Хортънс“ на отбивка 55, за да си вземе сандвич, поничка с шоколадова глазура и голямо двойно кафе.
Вече беше изморен.
Претоварил се бе с много повече активност, отколкото си позволяваше от онзи случай насам, и знаеше, че е време за почивка. Качи се в стаята си в пансиона и се отдаде на дълга, разточителна вана. В това време се замисли как да действа по-нататък.
Оливие бе хвърлил бомба. Твърдеше, че името на Отшелника не било Якоб и дори не бил от чешки произход. Собственикът на бистрото дал тази информация само за да отклони подозренията от себе си и да ги прехвърли върху семейство Пара и останалите чешки имигранти в околността.
Не само че не бе постъпил в тон с добросъседските отношения, но и не бе постигнал желания ефект. В крайна сметка го бяха арестували по обвинение в убийство, а съдът бе потвърдил вината му с присъда.
И така. Значи. Бовоар се потопи по-дълбоко във ваната. Докато се сапунисваше, почти не забеляза назъбения белег на корема си. Но пък обърна внимание, че мускулите му са по-загубили тонус. Не беше надебелял, но се бе отпуснал заради липсата на физическа активност. Все пак усещаше, че бавно възвръща силите си, макар и много по-бавно, отколкото му се искаше.
Изгони тези мисли от ума си и се съсредоточи върху онова, за което го бе помолил началникът му. Тихомълком да поднови разследването по случая на Оливие.
„Докъде водят днешните открития?“ — зачуди се инспекторът.
Но в главата му не се появи никаква идея, само голямото примамливо легло със свежи бели чаршафи, пухена завивка и меки възглавници, което се виждаше през открехнатата врата на банята.
Десет минути по-късно водата във ваната бе източена, на вратата бе окачена табелка „Моля, не безпокойте“ и Жан Ги потъна в дълбок сън на топло и сигурно под юргана.
Събуди се по тъмно, претърколи се доволно в леглото и погледна часовника на нощното шкафче. 5,30. Изправи се. 5,30? Сутринта или вечерта?
Дали бе прекарал в сън два часа или четиринайсет? Чувстваше се отпочинал, но това не значеше, че е спал дълго.
Светна лампата, облече се и излезе на площадката пред стаята си. Пансионът бе тих. Осветлението в коридора беше включено, което обаче често се случваше. Объркан и леко притеснен, инспекторът слезе по стълбите, погледна през прозореца и получи отговор.
76
Бавно варена пикантна яхния. Историческо берберско ястие от Северна Африка, кръстено на керамичния съд, в който се приготвя. — б.р.