— Обадих се и оставих съобщение на телефонния секретар на мосю Патрик. Казах, че ще наминем по обяд. Преди това обаче искам да прескоча до ЛИД и да ги попитам за записа в дневника на Рено. Би ли направил нещо за мен, докато съм там?
— Absolument83.
Инспекторът кимна към прозореца.
— Виждаш ли ей онази сграда?
— Улица „Сент Юрсюл“ 9 3/4? — Комо присви очи, за да прочете номера. — Наистина ли пише 9 3/4? Как изглеждат три четвърти от апартамент?
— Искаш ли да видиш? Там е живял Огюстен Рено.
Мъжете платиха и заедно с Хенри пресякоха заснежената улица. Влязоха в апартамента отсреща.
— Мили боже — възкликна Емил, — тук като че ли е паднала бомба!
— Снощи с инспектор Ланглоа прекарахме часове в сортиране и подреждане. Трябваше да видиш на какво приличаше мястото преди.
Гамаш се запромъква между купчините изследователски трудове.
— Всичко ли се отнася за Шамплен? — Комо хвана произволен лист и го разгледа.
— Всичко, през което съм минал досега. Дневниците му бяха натикани зад онази библиотека.
— Скрити?
— Изглежда, но не вярвам това да е от особено значение. Бил е голям параноик. Можеш ли да прегледаш записките му, докато си свърша работата в ЛИД?
— Шегуваш ли се?
Емил приличаше на дете в сладкарница. Когато Гамаш тръгваше, наставникът му вече бе седнал на масата в трапезарията и посягаше към купчина листове.
След минути главният инспектор пристигна в старата библиотека и влезе в пустия коридор.
— Мога ли да ви рибна? — обади се Уини на кошмарен френски от горната площадка на дъбовото стълбище.
— Чудех се дали ще е възможно да разговарям с вас и с останалите, ако са тук. — Гамаш говореше английски с надеждата, че библиотекарката ще премине на родния си език.
— Срещнем се може в книжарница обединение?
Не бе схванала намека.
— Добра идея — съгласи се инспекторът.
— Зайчен ден — пожела му Уини и изчезна.
Детективът влезе в библиотеката, където намери мистър Блейк, а след няколко минути пристигнаха Уини, Елизабет и Портър.
— Ще ви задам само няколко въпроса — започна Гамаш. — Имаме доказателство, че Огюстен Рено е идвал тук седмица преди смъртта си.
Наблюдаваше хората пред себе си, докато говореше. Изглеждаха изненадани, заинтригувани и малко притеснени, но никой от тях не даваше вид да се чувства гузен. И все пак поне един със сигурност го бе излъгал. Един от тях по всяка вероятност бе видял, а може би дори бе посрещнал Рено в библиотеката. Отключил му бе.
Но защо? Защо е искал Рено да влезе? Защо археологът е довел още четирима души?
— Какво е търсел тук? — попита Гамаш. Доброволците от ЛИД го изгледаха невярващо, а след това се спогледаха помежду си.
— Огюстен Рено е идвал в библиотеката? — учуди се мистър Блейк. — Не съм го виждал.
— Нито пък аз — добави Уини, която от изненада премина на английски.
Елизабет и Портър поклатиха глава.
— Може би е дошъл след края на работното време — обясни Гамаш, — в шест часа.
— Тогава няма начин да е влязъл — възрази Портър. — Било е заключено, както знаете.
— Знам, че всички вие имате ключове. Знам, че не би представлявало проблем за никой от вас да го пусне.
— Но защо бихме го направили? — попита мистър Блейк.
— Шин, Дж. Д., Патрик и О’Мара — говорят ли ви нещо тези имена?
Отново поразсъждаваха и отново поклатиха дружно глави. Като митичната хидра — едно тяло с много глави, които мислят заедно.
— Възможно ли е да са членове на дружеството? — настоя детективът.
— Не знам за Дж. Д., но останалите не са записани при нас — отвърна Уини. — Толкова са малко, че ги знам наизуст.
— Може ли да погледна списъка на членовете? — попита Гамаш.
Уини настръхна, а Портър се намеси:
— Това е поверителна информация.
— Списъкът с членовете на библиотеката? Пазите го в тайна?
— Не в тайна, господин главен инспектор. Спазваме поверителност.
— Все пак искам да го видя.
Портър отвори уста, но Елизабет го изпревари:
— Ще го донесем. Уини?
Библиотекарката се подчини на молбата без капка колебание.
Когато си тръгваше, Гамаш прибра сгънатия списък в джоба на сакото си и се спря пред стълбището, за да си надене дебелите ръкавици. От другата страна на улицата се виждаха презвитерианската църква „Свети Андрю“ и жилището на пастора, разположено точно срещу старата библиотека.
Кой би могъл най-лесно и незабелязано да отключи за някого сградата на ЛИД? А ако лампите светят след края на работното време, кон е най-вероятно да обърне внимание?