Свещеникът Том Хенкок.
След като не намери никого в каменното здание, Гамаш откри пастора в църковния му кабинет — удобна задна стаичка, отрупана с вещи.
— Съжалявам за безпокойството, но искам да ви попитам дали сте виждали Огюстен Рено в ЛИД през седмицата преди смъртта му.
Ако Том Хенкок бе отключил, почти със сигурност щеше да отрече. Гамаш не очакваше да чуе от него истината, но се надяваше да го изненада с въпроса и да предизвика поне мимолетна проява на вина.
Но в изражението на свещеника нямаше нищо такова.
— Рено е ходил там седмица преди смъртта си? Не знаех. Как разбрахте?
За разлика от останалите Хенкок не се опита да оспорва. Просто изглеждаше объркан като самия главен инспектор.
— От дневника му. Смятаме, че е имал среща в ЛИД с още четирима души след края на работното време.
Гамаш изреди имената, но пасторът само поклати глава:
— Съжалявам, не ми говорят нищо, но мога да поразпитам, ако искате. — Замълча и се вгледа внимателно във възрастния мъж. — Има ли още нещо, с което мога да ви помогна?
Помощ. Нуждая се от помощ. Гамаш поклати глава, благодари и си тръгна.
Когато се върна в апартамента на улица „Сент Юрсюл“ 9 3/4, Емил все още бе там и четеше.
— Откри ли нещо? — попита наставникът на Гамаш и вдигна поглед.
Детективът поклати глава, съблече си палтото и изтупа снега от него.
— А ти?
— Тъкмо разсъждавах над тези. Забеляза ли ги?
Гамаш се приближи до масата и погледна. Емил сочеше една от страниците на дневника — същата, на която бе отбелязана срещата с четиримата мъже в ЛИД. В долния край на листа с много ситен, но разбираем почерк бяха изписани два номера.
9-8499 и 9-8572.
— Банкова сметка? Регистрационен номер на автомобил? Не са библиотечни каталожни номера, поне не и по десетичната класификация на Дюи84. Забелязах ги, но в този дневник има толкова много числа, надраскани навсякъде. Пълно е с тях.
Не изглеждаха и като телефонни номера, поне не и квебекски. Географски координати? Едва ли, не приличаха на познатите му формати.
Гамаш си погледна часовника.
— Май е време да отидем при мосю Патрик. Ще дойдеш ли с мен?
Емил затвори дневника, изправи се и се протегна.
— Невероятно е, че толкова много е изписано, а не се казва нищо ново. Колко ли научни изследвания по темата са били направени преди Рено. Човек би си помислил, че след толкова години труд и той ще открие нещо различно.
— Може да е открил. Убийствата не стават ей така, от нищото. Нещо се е случило в живота на жертвата.
Гамаш заключи апартамента и с Комо тръгнаха по тесните улички в компанията на Хенри.
— Тук е имало гори по времето на Шамплен, нали? — попита детективът, докато вървяха по улица „Сент Юрсюл“. Емил кимна.
— Главното селище е стигало някъде до улица „Жарден“, но скоро след смъртта на Шамплен колонията се разширила. Урсулинките построили манастира си и в града започнали да се стичат още заселници, когато осъзнали, че няма да изчезне.
— И че тук могат да намерят късмета си — добави Гамаш.
— Така е.
Спряха на „Жарден“. Като повечето улички в старата част на града и тази се виеше и се скриваше зад поредния ъгъл. Въобще не можеше да се говори за правоъгълна улична мрежа, центърът представляваше истински безпорядък, лабиринт от малки каменни алеи и старинни сгради.
— Накъде? — попита Емил.
Гамаш замръзна на място. Отне му няколко мига да осъзнае защо реагира така. Кой му бе задал този въпрос за последно? Жан Ги. Взираше се в дългия коридор — първо в едната посока, после в другата, а накрая погледна началника си. Искаше да получи указания накъде да тръгне.
— Насам.
Беше предположение и тогава, и сега. Гамаш усети как сърцето му се разтуптява от спомена и си повтори, че няма защо, това бе минало. Свършено. Погребано.
— Прав си — потвърди Емил и посочи сива каменна къща с богато украсена резбована дървена порта и номер, изписан над нея: 1809.
Гамаш позвъни на звънеца и зачакаха. Двама мъже и едно куче. Човек на средна възраст отвори вратата.
— Oui?
— Мистър Патрик — поздрави детективът на английски, — казвам се Гамаш. Оставих ви съобщение на телефонния секретар тази сутрин. Това е колегата ми Емил Комо. Дали може да ви зададем няколко въпроса?
— Quoi?85
— Няколко въпроса — повтори Гамаш малко по-силно, в случай че човекът не го е чул добре.
— Je ne comprends pas86 — отвърна мъжът раздразнено и понечи да затвори вратата.
84
Система за библиотечна класификация, разработена от американеца Мелвил Дюи през 1876 г. — б.пр.