Тогава защо все още се ровеше в убийството на Огюстен Рено?
Вече не ще има самота.
— Знаете ли, че със Сюзан имаме куче?
— Така ли? Каква порода?
— А, мелез — отвърна полицай Моран.
Докато говореше и слушаше, главен инспектор Гамаш седеше на бюрото си пред компютъра и наблюдаваше как върви търсенето, или по-скоро как не върви.
Изминали бяха шест часа, а все още не бяха проследили източника на обаждането. Докарваха още и още модерна техника, пристигаха нови и нови експерти, но без резултат.
Един екип се мъчеше да проследи обаждането, друг анализираше гласа на фермера, екипи пътуваха из провинцията и проверяваха всяка следа на терен. Всичко това ставаше под ръководството на главен комисар Франкьор.
Макар че двамата мъже не хранеха особено топли чувства един към друг, Гамаш трябваше да признае, че е благодарен на главния комисар. Някой трябваше да поеме командването, а в момента самият той очевидно не бе способен.
В разговора си с Моран детективът поддържаше спокоен, почти ведър тон, но умът му не спираше да действа на високи обороти.
Нещо не беше наред. Нямаше логика, никак не се връзваше. Докато младият полицай разказваше за кученцето си, Гамаш размишляваше и се мъчеше да намести парченцата от пъзела.
Изведнъж му дойде идея. Наведе се над клавиатурата и изстреля бързо текстово съобщение.
„Фермерът не е фермер. Играел е роля. Накарайте гласовите анализатори да проверят акцента му.“
„Вече го провериха — отвърна полицай Изабел Лакост. — Акцентът е автентичен.“
Колежката му беше в Сент Агат, събираше информация на местопрестъплението.
„Да проверят пак. Няма как да е прост селянин, на какъвто се правеше пред нас. Не е възможно. Какъв е тогава?“
В ушите му звучеше гласът на Моран, който говореше нещо за кучешки храни.
„Какво си мислите?“ — включи се и Бовоар, който беше в щаба и помагаше за разследването.
„Да предположим, че не е било инцидент — написа главният инспектор. Пръстите му блъскаха бясно по клавиатурата, докато мислите се блъскаха в главата му. — Да предположим, че е искал да убие полицай и да отвлече друг. Това е бил планът му от самото начало.“
„Защо?“ — попита Жан Ги.
На телефона настана мълчание.
— Как се казва кучето ти? — поинтересува се Гамаш.
— Викаме й Боа88, защото прилича на пън — отвърна през смях Моран. Началникът му също се разсмя.
— Разкажи ми всичко за нея.
„Не знам — продължи да пише Гамаш, докато младият полицай разправяше как взел кучето от SPCA89 и го занесъл у дома при Сюзан. — Но да приемем, че всичко е планирано. Тогава това се отнася и за часа: 11,18 утре. Искат да сме заети с нещо дотогава. Отвличат ни вниманието. Искат да гледаме нанякъде, докато те правят нещо другаде.“
„Има нещо, планирано за утре сутрин в 11,18?“ — написаха едновременно Бовоар и Лакост.
„Или пък — отвърна главният инспектор — нещо приключва утре в 11,18. Нещо, което се случва в момента.“
Мълчание. Курсорът примигваше на иначе неподвижния екран на Гамаш, а в ушите му се точеше разказ за навика, който Боа е придобила напоследък — да яде чорапи или да ака в тях.
„И какво да правим?“ — зададе въпрос Бовоар.
Гамаш се втренчи в пулсиращия курсор на монитора. Какво да правят?
„Няма да правите нищо“ — появи се на екрана.
„Кой е?“ — веднага написа Гамаш.
„Главен комисар Франкьор“ — дойде незабавният отговор.
Арман Гамаш вдигна поглед към главния комисар, който седеше пред компютъра си в щаба и също го наблюдаваше през стъклото.
„Вие, господин главен инспектор, ще продължите да говорите с полицая. Това е единственото ви задължение. Инспектор Бовоар и полицай Лакост ще продължат да следват моите заповеди. В това разследване може да има само един началник, нали разбирате? Ще спасим вашия подчинен, но трябва да се концентрирате и всички заедно да действаме по един ясен курс. Не да се отцепваме и отклоняваме. Така само помагаме на престъпниците.“
„Съгласен съм — отвърна Гамаш. — Но трябва да обмислим и други възможни сценарии, сър. Включително, че всичко това е част от добре организиран план.“
„План ли? Какъв, да вдигнат на крак всички ченгета в Северна Америка? Убит е един полицай, втори е отвлечен. Доста скапан план, не мислите ли?“
Детективът се вгледа в екрана. След малко написа:
„Онзи фермер не е човекът, за когото се представя. Иначе досега щяхме да сме го открили. Щяхме да знаем къде е полицай Моран. Има нещо друго.“
„Паниката ви не е от полза на никого, господин главен инспектор. Следвайте заповедите.“
89