„Не е изпаднал в паника — написа Бовоар. — В разсъжденията му има смисъл.“
„Достатъчно. Главен инспектор Гамаш, концентрирайте се. Ще спасим полицай Моран.“
Гамаш се вгледа в мигащия курсор, след което вдигна очи от монитора. Франкьор го наблюдаваше. Но не ядосано. В погледа му дори се четеше съчувствие, като че ли имаше представа как се чувства колегата му.
Може и така да беше. На Гамаш му се искаше главният комисар да вникне в разсъжденията му и да го разбере.
Нещо не беше наред. Оставаха им осемнайсет часа да намерят полицай Моран, а не бяха стигнали далеч в разследването. Един обикновен фермер не би могъл да блокира всички възможности и технологии на Sûreté. Следователно нямаше как да е обикновен фермер.
Гамаш кимна на главния комисар и той му отвърна с благодарна усмивка. Моментът не беше подходящ за сблъсък между началниците. Макар че Франкьор заемаше по-висок пост от него, главният инспектор бе по-уважаваният от двамата.
Не, един разрив сега щеше да доведе до катастрофа.
Но същото ги очакваше, ако пренебрегнат това, което според Гамаш бе очевидно. Някой им отвличаше вниманието. С всяка изминала минута се отдалечаваха все повече от нея. От полицай Моран. От по-мащабния план, който бе задействан.
Детективът се усмихна в отговор на колегата си. Замисли се. Да го направи ли? Вземеше ли решение да действа, нямаше връщане назад. Можеше да съсипе кариерата и живота на много хора. Отправи поглед през прозореца.
— И вие имате куче, нали, сър?
— Да. Хенри. И той беше улично куче някога, също като Боа.
— Странно как успяват с времето да ни влязат под кожата. Мисля, че онези, които спасяваме, са много специални.
— Да — отвърна Гамаш решително. Седна по-напред на стола си, написа набързо бележка и потърси погледа на инспектор Бовоар. Подчиненият му се изправи, напълни кана с прясна вода и тръгна към кабинета на началника под строгия взор на главен комисар Франкьор.
Жан Ги взе бележката и я скъта в юмрука си.
Стъпалата на Гамаш изтръпваха от студа, докато се взираше в сградата на Литературно-историческото дружество. Хенри бе до него и ту вдигаше едната си лапа от земята, ту другата. Снегът и ледът бяха толкова смразяващи, че чак пареха.
Защо продължаваше да разследва случая на Рено? Дали това бе неговото собствено средство за отвличане на вниманието? Опитваше ли се да отклони мислите си от нещо, което трябва да види? Да чуе? Да почувства? Целият му професионален път ли бе преминал така — в заменяне на един призрак с друг? В бягство от спомените?
Отвори със замах тежката дървена порта и влезе в Литературно-историческото дружество, където англичаните съхраняваха своите призраци, подредени по каталог и номерирани.
Мистър Блейк беше в библиотеката, тъкмо си наливаше чаша чай и посягаше да вземе бисквитка от синьо-бялата порцеланова чиния на дългата дървена маса. Видя Гамаш и му посочи чайника. Детективът кимна и докато си свали палтото и разтрие лапите на Хенри, за да ги стопли и подсуши, на масата вече го чакаха чаша чай и бисквита.
Мистър Блейк бе потънал отново в четивото си и главният инспектор реши, че може да последва примера му. Прекара следващия час в избиране на книги, посръбване на чай, хапване на бисквити и четене, а понякога и водене на бележки.
— Какво четете? — Възрастният джентълмен вдигна поглед от книгата си, тънък том за тревите на Западните острови90. — Има ли връзка със случая Рено?
Арман Гамаш отбеляза с листче страницата, до която беше стигнал, и погледна мистър Блейк, който седеше в другия край на читалнята. Беше облечен изискано — със сив вълнен панталон, риза, вратовръзка, пуловер и сако.
— Не, реших да го оставя поне за час и нещо. Това — детективът вдигна книгата — е тема, която ми е интересна. Става въпрос за Бугенвил.
Възрастният мъж се наведе:
— Човекът, на когото е кръстена бугенвилията? Цъфтящото растение?
— Точно така.
Мъжете си представиха кичестото ярко цвете, което се срещаше често в тропиците.
— Значи се интересувате и от ботаника? — предположи мистър Блейк.
— Не, от Авраамови поля.
— Там няма много бугенвилии.
Гамаш се разсмя.
— Съвсем вярно. Но пък Бугенвил е бил там.
— Кога?
— По време на битката — отвърна Гамаш.
— За един и същи човек ли говорим? — попита възрастният джентълмен. — Изследователят, който е занесъл бугенвилията в Европа след едно от пътешествията си?
— Да, същият. Много хора не знаят, че той е бил един от адютантите на генерал Монкалм.
— Чакайте малко — изненада се мистър Блейк. — Един от най-великите картографи и навигатори на своето време се е бил на Авраамови поля?