— Това е голямо съвпадение — съгласи се мистър Блейк. — Двама световноизвестни картографи се бият на противоположни страни в една и съща битка за отдалечена колония.
— Един от тях се забавя и последствията са катастрофални.
— Според вас го е направил нарочно, нали…
Думите на Блейк не звучаха като въпрос.
— Мисля, че е вероятно да са се познавали и да са общували помежду си. Възможно е капитан Кук, по-старшият по чин от двамата, да е обещал нещо на Бугенвил в замяна на поискана услуга.
— Колебание. Изчакване — предположи мистър Блейк. — Не е изглеждало като кой знае какво, но заради това може би французите са изгубили колонията.
— И живота на много от своите хора, включително на генерал Монкалм — допълни Гамаш.
— Какво е щял да получи Бугенвил в замяна?
— Навярно Кук го е насочил към Западните Индии91. Може да си е затворил очите и да е оставил Бугенвил да изследва и картографира важни райони. Не знам. Затова съм тук. — Инспекторът посочи книгата си. — Подозирам, че греша и всичко това е било просто плод на случайност.
— Но пък си запълвате времето — отбеляза мистър Блейк, — което понякога е добре дошло.
„Avec le temps“ — припомни си Гамаш.
— Ами вие? — обърна се детективът към възрастния мъж.
Мистър Блейк му подаде изданието за древни видове шотландски треви.
— По ирония на съдбата с наближаването на края на живота ми имам чувството, че разполагам с цялото време на света.
Инспекторът огледа научния том и се опита да се престори, че му е интересен. Ако седнеше да го чете, един час със сигурност щеше да му се стори като цяла вечност. Такова четиво можеше да разтегли времето, а и дори просто да го пропилее. Разлисти книгата. Забеляза, че е първо издание, но е увредена от вода и е на толкова непопулярна тема, че едва ли има особено висока стойност. Отпечатана бе през 1845 година.
Направи му впечатление и още нещо — друго число, почти скрито под библиотечната карта.
— Знаете ли какво е това? — изправи се Гамаш и показа на мистър Блейк числото.
Възрастният мъж сви рамене:
— Не е важно. Ето това има значение. — Посочи каталожния номер по десетичната класификация на Дюи.
— Все пак искам да видя числата отдолу.
Инспекторът се озърна в търсене на човек, който да му помогне.
— Може би трябва да повикаме Уини — предложи мистър Блейк.
— Добра идея.
Възрастният джентълмен вдигна телефона и след няколко минути се появи дребничката библиотекарка с подозрително изражение. След като й обясниха какво търсят, тя се обърна към главния инспектор:
— Добре, елате с мен.
Тримата тръгнаха по криволичещите коридори, качваха се по стълбища, слизаха по други и накрая влязоха в просторен кабинет някъде в задната част на сградата. Там седяха Портър Уилсън и Елизабет Макуъртър.
— Здравейте, господин главен инспектор. — Елизабет стана и посрещна детектива, стисна ръката му, а след нея същото направи и Портър.
Уини се надвеси над книгата и като хирург, въоръжена с канцеларско ножче, отдели горната част на джобчето за библиотечна карта, залепено от вътрешната страна на корицата преди поне сто години.
Там, под него, грейнаха цифрите, неопетнени и ясни. Сякаш не бе минал и ден от мига, в който са били изписани върху това скучно първо издание.
6-5923.
— Какво е това число? — попита Гамаш.
Настъпи мълчание, докато всички се изредиха да погледнат. Накрая му отговори Уини:
— Мисля, че е от старата каталожна система, нали, Елизабет?
— Според мен си права — обади се Портър, който явно нямаше никаква представа.
— Каква е тази стара система? — поинтересува се главният инспектор.
— От деветнайсети век. Отдавна не я използваме — обясни Елизабет, — но едно време, когато е било основано Литературно-историческото дружество, книгите са били описвани по този начин.
— Продължавайте.
Възрастната жена се засмя тихо и някак смутено:
— Не е била кой знае каква система. Литературно-историческото дружество е създадено през двайсетте години на деветнайсети век…
— По-точно през 1824 година — намеси се мистър Блейк. — Някъде тук е и уставът.
Възрастният мъж се зае да търси документа, докато Елизабет разказваше.
— По онова време сред англоезичната общност било разгласено, че се приемат всякакви вещи с историческа стойност, които хората пазят в домовете си — обясни тя през смях. — Явно този призив бил приет като повод да се разчистят тавани, мазета и плевни. Основателите на дружеството получили плюшени гущери, бални рокли, старинни шкафове, писма и списъци за пазаруване. В крайна сметка конкретизирали изискванията си и решили да се ограничат само до функциите на библиотека, но дори и тогава били затрупани с предметни дарения.
91
Името, което Христофор Колумб дава на Бахамските острови, когато ги открива по време на експедицията си през 1492 година. В наши дни това название може да се отнася за целия Карибски басейн. — б.пр.