Гамаш си представи камарите от стари книги с кожена подвързия и дори хвърчащи листове.
— Когато получавали книгите, отбелязвали годината, в която са дарени. — Елизабет взе изданието за шотландските треви и посочи. — Ето това е цифрата „6“, а останалото е поредният номер на книгата. Тази е била пет хиляди деветстотин двайсет и третата.
Гамаш съвсем се обърка.
— Alors, първата цифра, шест, означава годината. Но как се разбира кое е десетилетието? И дали е била петхилядната книга за съответната година, или изобщо? Боя се, че нищо не разбирам.
— Нелепа система — изсумтя Уини. — Потресаваща. Очевидно въобще не са имали представа какво правят.
— Сигурно им е дошло в повече — рече Елизабет.
— Това е довело до още по-голямо объркване. — Библиотекарката се обърна към главния инспектор. — Нужно е доста старание и дори гадаене, за да се разшифрова този код. Понеже книгата е била издадена през 1845 година, можем да предположим, че е дарена през 1846. Или през петдесет и шеста, или през шейсет и шеста… и т. н.
— А какво ще кажете за 5923? — попита Гамаш.
— Там става още по-зле — призна Уини. — Започнали са с „1“ и са продължили да добавят.
— Значи това е била пет хиляди деветстотин двайсет и третата книга, която са получили?
— Би било прекалено логично, господин главен инспектор, но не е така. Когато стигнали до десет хиляди, започнали броенето отново от едно — въздъхна библиотекарката. Явно бе болезнено за нея да го признае.
— Описали са с каталожни номера всичко. Някои томове се озовали на рафтовете в библиотеката и в крайна сметка получили десетични номера по класификацията на Дюи, други не — допълни Елизабет. — Било е пълна бъркотия и все още е.
— Намерих го — обяви мистър Блейк и вдигна стара опърпана папка. — Оригиналният устав гласи следното — зачете той: — Да открием и спасим от безмилостната паст на времето писмените документи, които пазят най-ранната история на Канада. Да съхраняваме, докато можем, онези документи, които ще изровим от праха на неизследвани архиви и които биха се оказали от голяма важност за общата история, и по-конкретно за историята на тази провинция.
Гамаш слушаше старите слова, изречени със старчески глас, и се трогна дълбоко от простотата и благородството им. Изведнъж го обзе непреодолимо желание да помогне на тези хора, да ги спаси от безмилостната паст на времето.
— Какво може да означават тези числа? — попита инспекторът, като им показа номерата, преписани от дневника на Огюстен Рено.
9-8499 и 9-8572.
— Имате ли и каталожен номер по десетичната класификация на Дюи? — попита Уини. Гамаш си помисли, че ако можеше да смърка десетични номера на Дюи, библиотекарката щеше да се надруса. Но трябваше да я разочарова.
— Не, само тези. Говорят ли ви нещо?
— Можем да ги потърсим в каталога.
Гамаш се извърна и впери поглед в мистър Блейк.
— Има каталог?
— Ами да. Нали каталожните номера са за това? — отвърна старецът с усмивка. — Ей там е.
„Каталогът“ се оказаха осем огромни тома, попълнени на ръка и подредени по десетилетия. Всеки взе по един справочник и започна да го преглежда. Първото попадение беше от 1839 година. Там Портър откри и двата номера: 9-8499 и 9-8572.
— Едната книга е дневник, който описва пътешествието на някой си полковник Ефрам Хоскинс край Африканския рог92, а другата е сборник с проповеди, дарен от Катлийн Уилямс.
Не звучеше обещаващо.
Гамаш затвори единия от томовете на каталога и премина на следващия, като плъзгаше пръст по страниците, гъсто изписани с четлив почерк.
— Намерих нещо — обади се Елизабет след няколко минути. — Номерата са от 9-8466 до 9-8594. Дарени през 1899 година от мадам Клод Маршан от Монреал.
— Няма ли по-конкретни данни? — попита инспекторът със свито сърце. Това бяха единствените следи, които можеха да го отведат до книгите, търсени от Огюстен Рено, но му беше трудно да повярва, че експертът по темата за Шамплен се е интересувал от пътешествие край Африка през XIX век или от сборник с проповеди. Дарението от над сто книги на някаква жена от Монреал беше още по-разочароващо. Но това бяха единствените следи.
— Въпросните книги съхраняват ли се все още в библиотеката?
— Да видим. — Уини се зае да провери информацията в „съвременната“ им система: каталог от картончета. След няколко минути вдигна глава. — Сборникът с проповеди е в библиотеката, макар че не е каталогизиран по Дюи. Книгата за Африканския рог сигурно още си седи в някой кашон.
92
Другото наименование на Сомалийския полуостров в Източна Африка, дадено му заради приликата с рог на носорог. — б.пр.