Инспекторът се поколеба, после погледна ледените висулки по стрехите на къщите, натрупания върху покривите сняг, хората, приведени под ледения вятър и забързани да се приберат на топло.
Взе списанието.
— Ваканционно порно — прошепна Габри. — Върви с прилепнали костюми.
Размаха страница, на която бе сниман мускулест мъж, облечен във водолазен костюм по тялото.
Бовоар си задели въображаем бюджет от пет хиляди долара и се понесе към Бали, Бора Бора и Света Лусия.
— Ходили ли сте на круиз? — обърна се инспекторът към Мирна.
— Да, в началото на тази седмица. Платих за настаняване в луксозен апартамент. Следващия път смятам да наема най-скъпата каюта.
— Обмислям да наема каютата на собственика.
— Можете ли да си я позволите?
— Права сте, може да фалирам наужким, но според мен ще си струва.
— Боже, как ми се иска да ида на круиз — въздъхна Габри и отпусна списанието в скута си.
— Уморен ли си? — попита го Мирна.
— Très fatigué94.
— Вярно е. — Рут се пльосна на четвъртия стол и успя да удари всички с бастуна си. — Той е дебел гей95.
Другите не й обърнаха внимание, но Бовоар не успя да се сдържи и прихна. Не след дълго Габри и Мирна станаха от масата. Книжарката се върна в тихото си магазинче, а управителят на бистрото отиде да се погрижи за клиентите си.
— Е, защо всъщност дойде? — наклони се към Жан Ги старата поетеса.
— За да се насладя на компанията ти, дърта вещице.
— Освен това, тъпако. Никога не ти е харесвало тук. На Гамаш му е приятно, то си личи. Но ти… ти ни презираш.
Бовоар прекарваше всеки ден и всеки час в търсене не само на фактите, но и на истината. Не бе осъзнавал обаче колко ужасно е да се намираш в компанията на човек, който винаги говори истината. Е, поне своята версия на истината.
— Няма такова нещо — отвърна инспекторът.
— Глупости. Мразиш провинцията, мразиш природата, а нас ни мислиш за селяндури и идиоти. Потиснати, пасивно-агресивни, пък и на всичкото отгоре англичани.
— Знам, че ти си англичанка — изсмя се Бовоар. Рут бе все така сериозна.
— Не се подигравай с мен. Не ми остава много време и нямам намерение да го пропилявам.
— Тогава си върви, щом мислиш, че с мен си губиш времето.
Двамата се гледаха гневно. Наскоро инспекторът бе излял душата си пред старицата, разказал й бе неща, които малцина знаят. Опасявал се бе, че впоследствие може помежду им да се настани неловко мълчание, но когато пътищата им се пресякоха на следващата сутрин, Рут го погледна така, сякаш го вижда за пръв път.
— Знам защо дойде ти — каза Бовоар най-накрая. — За да чуеш как свършва историята. Просто жадуваш за всичките кървави подробности. Храниш се от тях, нали? От страха и болката. Не ти пука за мен, за шефа, за Моран или за когото и да било. Искаш само останалата част от историята, извратена дъртофелница такава.
— А ти какво искаш?
„Какво искам? — замисли се Бовоар. — Да я разкажа.“
ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА
Жан Ги се озърна. Бистрото беше притихнало. Опря длани на подлакътниците на креслото и се избута по-напред. Столът се бе затоплил от близостта до огъня. Големите пънове в камината пропукваха и от тях през решетката се разхвърчаха искри. Превърнали се в жарава, доизтляваха в каменното огнище и бавно издъхваха.
Кленовите цепеници ухаеха сладко, кафето бе силно и с богат вкус, а ароматите, които се носеха от кухнята — познати.
Не домашни, а тукашни.
Инспекторът се наведе и се вгледа в хладните сини очи срещу себе си. Зимни очи върху лице ледник. Предизвикателни, твърди и непроницаеми.
Идеално.
Помълча за малко и само след миг се пренесе там, защото „там“ никога не бе твърде далеч.
— Май любимият ми сезон е есента — казваше главният инспектор.
— Аз пък винаги съм обичал най-много зимата — разнесе се младежкият глас от мониторите. — Сигурно защото мога да се обличам с дебели пуловери и палта и никой не забелязва колко съм слаб.
Моран се разсмя. Гамаш също.
Инспектор Бовоар чу разговора само до този момент. Излезе през вратата, пресече залата на щаба и тръгна надолу по стълбището. Спря се за момент на площадката. Отвори дланта си и прочете бележката, която Гамаш беше надраскал набързо:
Намери полицай Ивет Никол. Дай й това.
Имаше и друга бележка, сгъната и надписана с името на младата жена. Бовоар я разгъна и изпъшка. Нима шефът му бе полудял? Защото Ивет Никол със сигурност бе луда. Никой не искаше да работи с нея. Но и не можеха да я уволнят, защото не беше достатъчно некомпетентна, а и не можеше да бъде обвинена в неподчинение. Но със сигурност се движеше по ръба. В крайна сметка главният инспектор я бе пратил в отдел „Телекомуникации“. Там бе обградена от предмети, не от хора. Нямаше взаимодействие с колеги. Не можеше да прецака каквото и да е. Нямаше кого да вбесява. Само слушаше, наблюдаваше и записваше.
95
95 Френската дума за „уморен“ —