Думите ми угасиха състезателния им дух и те се обърнаха към мен. После Арт разтърси глава и продължи:
— Това тук са парченцата дърво в раните. Засега не можем да определим вида му.
— Дървото на оръдието на убийството може да бъде най-различно — обясних аз. — Често е дъб. Подскажете на момчетата в лабораторията да проверят за хикория9. Дървесината му е подходяща за изработването на бокен. Но ако наистина имат желание да се занимават с екзотика, нека проверят за локуат10.
Арт погледна Мики и беззвучно произнесе: „Локуат?“ Мики само сви рамене.
— Раните изглеждат съвместими с типа поражения, които могат да се получат, когато двама души водят двубой с дървени мечове — обясних аз.
— Как се сети за счупването на ключицата? — попита ме Арт.
— Увисването на рамото е лесно забележимо — отговорих, разпръснах снимките и посочих с пръст: — Това е лесна за счупване кост, ако бъде ударена в правилното място. При кен-джуцу — изкуството за бой с мечове — има типичен удар, чийто замисъл е именно такъв. Нарича се кеса-гири. Означава разсичане на шалче.
— Това не би ли трябвало да се отнася до разсичане на гърлото? — Арт прелистваше доклада на съдебния лекар и търсеше подробности, които можеха да подкрепят или опровергаят моята интерпретация.
Поклатих глава:
— Будистките монаси носят голям шал, минаващ от лявото рамо диагонално по тялото. Ударът би трябвало да следва тази линия.
— Страхотно.
— Ами, да. Това е основна техника и ако я изпълниш с острие, можеш да разсечеш някого на две. Нанесен с дървен меч, ударът вероятно ще счупи ключицата. Сега… ако Райли е бил ударен зле и в дясната китка — отбелязах аз и погледнах Арт, за да се уверя, че ме слуша внимателно, което той потвърди с кимване, — тогава той би изпитал затруднения да борави с меча. Необходими са две ръце, за да се държи стабилно. Със счупена ключица Райли би се оказал в много тежко положение. Истински меч може да се върти и с една ръка, но при бокен това е неефективно.
— Та, какво искаш да ни кажеш с това? — попита Мики.
— Предполагам, че нашият човек е имал двубой с някого и е използвал дървен меч. Убиецът може да е използвал меч, тояга или кое да е от многото сходни на тях оръжия, но както изглежда, това е бил човек с добра техника.
— Двубой? — недоверчиво ме изгледа Арт.
В този момент Мики загря. Той посочи Арт и щракна с пръсти.
— Точно така, точно така. Боби Кей не беше далеч от истината. Райли е бил изработен и е пуснал убиеца, за да си премерят силите. Защо иначе ще идва на дежурство с меч?
— Може би — съгласи се неохотно Арт и ме погледна: — Този Райли изобщо беше ли в курса на нещата? — Потвърдих с кимване. — Окей… значи не е бил девственица. — После се замисли и добави тихо, сякаш говореше на себе си: — Значи е знаел за какво става дума. Известно му е било основното правило при оръжията.
— И кое е то? — не се стърпях аз.
— Обратно на онази азиатска дивотия, която ви втълпяват, че „по-малко значи повече“ — обясни Мики, — при оръжията „повече значи повече“.
— Или — уточни Арт — казано малко по-елегантно: „Не вземай нож на дуел с револвери.“ Така че ако Райли е взел със себе си тояга…
— Нарича се бокен — поправих го.
— Добре де, няма значение — сряза ме Мики.
— … значи го е направил с цел. Райли е знаел, че някой ще дойде, и е знаел, че ще има нужда от меча.
— Само че си е намерил майстора — продължи мисълта Мики. — Бум тук, фрас там и останалото е история.
— Само че какъв е мотивът? — недоумяваше Арт.
— Мамка му, бих се радвал, ако ставаше дума за кражба — въздъхна Мики.
— Да — съгласи се Арт, — но ако става дума за взлом, при който се е наложило да се очисти единственият свидетел, цялата история с мечовете нещо издиша, нали така?
— Според мен се съгласихме, че не може да става дума за кражба — обадих се и това привлече погледите на Арт и Мики върху мен.
— Работата е там, Конър — обясни Арт, — че в реалния живот мотивите обикновено са миш-маш от разни неща.
Свих рамене и продължих:
— Може би убиецът се, е интересувал от самия двубой. Така че изобщо не може да се говори за взлом, който се е развил не по плана. Може би убиецът е получил точно онова, за което е отишъл.
Идеята им се видя трудносмилаема. След минута мълчание Арт погледна Мики:
10
От loquat (англ.) или luh kwat (кантонски) — дърво от семейството на розовото; характерно за Китай, Япония и страните с топъл климат; известно е още като японска мушмула. — Б.пр.