— „… не се откроява в тълпата. Тих, вежлив… може би дори непринуден.“
Погледнах първо единия, след това другия, за да видя реакцията им, но те изглеждаха сякаш бяха чели това много пъти.
— Аха! — отново възкликна Арт. — Ето тук… „Някъде в миналото на този човек… може би в неговото детство… поведенчески реакции от този тип се генерират в отговор на събития в живота… систематично насилие под някаква форма… често сексуално.“
— Боже Господи, добре, че са го включили. Вече започвах да се безпокоя — обади се отново Мики.
— Има и още, Мик. Нека да видя… „Дълбоко стаяваното чувство на несигурност… създава патологична нужда да се упражни контрол. Колкото по-силно е желанието, толкова по-енергична е реакцията.“ — Той пак вдигна поглед: — Тези шегаджии като чуят за сериен убиец, и получават истински оргазъм — обясни Арт.
— Започвам да си създавам същото впечатление — съгласих се аз.
— В което няма нищо лошо или осъдително — прекъсна ме Мики. — Но при всяко мое посещение в моргата ме заобикалят психолози, които не се уморяват да развиват старата теория за убиец, който си е цапал гащите като малък. Само че знаеш ли какво? В повечето случаи онзи, дето е вкарал трупа в ковчега, е приятел на семейството… или пиян, или изнервен. Повечето убийци, Конър, нямат нищо общо с Анибал Лектър11. Те са хора, взели погрешно решение, позволили някой да се погаври с тях по-често, отколкото е здравословно, или просто реагирали на нещо прекалено енергично.
— И все пак трябва да признаеш, че дуелът си е дяволска работа, Мик — напомни му Арт.
— Може и да е така. Само че като са приключили, резултатът е нов труп в чувала.
Това резюмираше ситуацията с минимум думи.
Вратата се отвори и някакъв детектив предпазливо надникна през нея.
— О… Ето къде сте били. Арт, търсят те по телефона от другия бряг…
— Ааа, откога го чакам.
— … някакъв от отдел „Убийства“ на име Шедел. Познаваш ли го? — Арт завъртя отрицателно глава. — Е, той каза, че си щял да искаш да говориш с него.
— Не можеш ли да прехвърлиш разговора тук?
Предложението засегна детектива.
— Ти да не мислиш, че нямам друга работа, освен да ви търся из цялото управление? — изръмжа сърдито той и вратата се затвори.
— Благодаря ти, Креймър — извика Арт.
След малко супермодерният телефон измърка, някакъв индикатор замига и Арт вдигна слушалката.
Така научихме за убийството на Икаги.
Детектив Шедел от полицейското управление на Лос Анджелис ни изнесе рецитал, безстрастен и клинично прецизен, по начина, по който само полицаите го могат. Мики го беше включил на говорител и гласът му звучеше като на скучаещ охранител, който се чуди как да си разнообрази смяната в някакъв забутан склад на края на света.
— Педерсон? Получих твоето запитване — започна той. Мики понечи да каже нещо, но Арт мълчаливо завъртя глава и го спря. — Ти се интересуваше дали в нашите досиета няма нещо…
— … свързано с бойните изкуства — довърши Арт.
— Мой човек — избумтя гласът от пещерата, — ние тук сме в Ел Ей. При нас разни ненормалници, облечени в костюми на нинджи, буквално валят от дърветата.
— Е, Западният бряг е друг свят — съгласи се Арт.
— Кой знае — отговори Шедел. — Споменал си, че те интересуват случаи, при които на местопрестъплението има оставено послание под формата на калиграфия.
Мики се поизправи във високотехнологичния си стол.
— И какво открихте там? — подкани събеседника ни Арт.
— Преди осем дни някакъв японски инструктор по карате е бил убит със счупен прът. И на стената е имало написано нещо. С кръв…
— Разбрахте ли какво означава? — попита Арт.
— О, да. Едно от момчетата, дето прибират труповете, се занимава с тези глупости. Беше… — Чухме разлистването на хартия на другия бряг, дори доловихме лекото ехо. — Окей, ето го. Ронин. Това ли търсеше?
— Бинго! — отговори Арт. — И докъде стигнахте с разследването?
— Опитахме нормалните пътища — каза Шедел. — Раздрусахме азиатските банди. Поговорихме със семейството на убития, приятелите му, съдружниците му в бизнеса…
— И?…
— И нищо. Нула. Геврек. Жертвата се оказа съвсем нормален човек. Без намек за някакви проблеми около него, а ние се постарахме да разровим добре. Сега-засега случаят няма развитие.
11
Патологичен сериен убиец от трилогията на Томас Харис „Червеният дракон“, „Мълчанието на агнетата“ и „Анибал“. — Б.пр.