Имаше музика и истории, различни дребни произшествия с децата и нормалното общуване на хора, които се познават добре и въпреки това общо взето се понасят. Казано с две думи, остатъкът от следобеда мина под формата на заплашващ да излезе извън контрол хаос, който при моите роднини е известен под името „семейна сбирка“.
След тортата и подаръците, с приближаването на вечерта, аз се дръпнах встрани и седнах сред моравата на един от пластмасовите столове. Във въздуха се носеше миризма на дървени въглища. Един от съседите беше пуснал бейзболен мач по телевизора и далечният шум от стадиона се размиваше във фона като прибоя на море. Няколко от най-малките деца се търкаляха в хартията от опаковките на подаръците.
Помнех тази атмосфера от нашето детство. Като се замисля, помнех най-добре събиранията — на деца и възрастни — за Коледа, рождени дни, барбекюта. Дръпнах крака си от пътя на едно от тичащите деца на Айрийн, хукнало да лови светулка. Пазех спомена за моите експедиции, когато тълпи малки деца излизахме на прясно окосените ливади. И помнех задъханите преследвания във влажната синева на лятната нощ.
Майка ми беше в Мериленд на гости при сестра си. Иначе вероятно щяхме да сме у дома й и да унищожаваме нейната морава. Баща ми, царят на барбекюто, беше починал преди пет години от рак. Не че се предаде без бой. Но накрая от него не беше останало много. Само непокорният блясък в очите му. Такива мисли би трябвала да ме разчувстват, но аз само се усмихнах и огледах задния двор. В подобни моменти си го спомнях точно какъвто си беше. Толкова живо, сякаш чувах гласа му сред другите. Предполагам, това бе една от причините да продължавам да идвам на „семейните сбирки“.
През целия ден Мики ми бе хвърлял погледи, многозначително бе присвивал очи в дима на барбекюто и този на свещите от тортата. Когато най-сетне всички се нахраниха и всички подаръци бяха разопаковани и внимателно разгледани, дойде моментът за срещата в семейната всекидневна. Арт се вмъкна след мен и дръпна зад себе си плъзгащите се врати към двора.
Всекидневната изглеждаше като място, където старите мебели отиват да умрат.
— Какво има, Мик?
— Арт се опитва да проследи онзи, за когото ни разказа Шедел от Ел Ей. Събира подробности, за да установи има ли изобщо някаква връзка между двете убийства.
— И?… — обърнах се аз към Арт.
— Момчета, пред вас е Дик Трейси12 на киберпространството — съобщи той с широка усмивка.
— Добре, поне изглеждаш достатъчно комично — изкоментира Мики под носа си.
Арт го погледна укорително и продължи:
— Оказва се, че през изтеклата седмица е имало поне още две убийства със същия почерк.
— Не може да бъде! — възкликнах. — Вестниците щяха да полудеят.
— Да — съгласи се Арт, — само че не са станали в един и същи район. По правило убийството е местна сензация, а нашите са извършени в различни щати. И ако човек не ги търси специално, спокойно може да ги пропусне.
— Освен това методът е леко различен в различните случаи — уточни Мики.
— Основната схема е една и съща — сви рамене Арт.
— И по-конкретно? — можех и сам да се досетя, но ми трябваха подробностите.
— И другите две жертви са били изтъкнати специалисти по бойни изкуства — започна да отброява, свивайки пръсти Арт: — Били са примерни граждани. Не са имали проблеми нито с наркотици, нито с банди. Не е установено да е имало недоволни ученици.
— Нито пък недоволни любовници — добави Мики.
— И двамата са убити по донякъде екзотичен начин. — Повдигнах вежди и Арт побърза да отговори на неизречения ми въпрос: — Първата жертва, човекът в Ел Ей, е бил смъртоносно промушен със счупен прът. Два дни по-късно е бил убит японски гражданин във Финикс на име Кубата.
— Санджиро Кубата? — не можех да повярвам на ушите си.
— Познаваше ли го?
Кимнах замислено. Кубата беше истински майстор. Шампион по кендо, изградил увенчана с успехи кариера в Япония, след което се бе преместил да живее в Щатите с намерението да пропагандира тук ценностите на кендо. Не се познавахме лично, но бях чувал за него, че е талантлив и с чар. От пресата знаех допълнително, че е изключителен техник, опитен учител и че умее да печели популярност с уменията си. Японците го обожаваха. Наричаха го Перлата на Будокан и когато бе напуснал завинаги знаменитата си тренировъчна зала в Киото, почитателите му бяха останали покрусени.
12
Герой на първия детективски комикс, създаден през 1931 г. от Честър Гулд (впоследствие многократно филмиран). — Б.пр.