Това, на свой ред, бе източник на следващо усложнение. Имаше достатъчно обществен натиск да се реши случаят. Потенциалът за спекулации от страна на медиите бе значителен и началникът на Мики му бе разяснил недвусмислено, че за кмета, шефа на полицията и „Дейли Нюз“ разследването не върви достатъчно енергично. В резултат по случая беше прехвърлен цял нов отряд от детективи. Мики не беше сляп: това бе негативна оценка за детективските му способности.
На всичко отгоре, от вестниците бях научил, че японската общност е обявила 25 000 долара награда за връщането на меча. Мики и Арт бяха убедени, че наградата ще привлече всеки луд от петте квартала на Ню Йорк14, с което максимално ще затрудни работата им. Брат ми беше загубил дар слово от гняв.
Никой не би могъл да се досети за бурята от емоции в душата на Мики, ако го гледаше в момента. Японците не са единствените хора с лица на покерджии. И той, и Арт присъстваха тази вечер и дискретно циркулираха по периметъра на купона. Костюмите им бяха подходящо тъмни, но по-широко скроените сака с място за кобур под мишницата правят постигането на елегантност малко трудно изпълнимо. Сините очи на Мики обхождаха тълпата като прожектор, търсещ подходящ обект, върху който да се заковат. Арт си изглеждаше откровено напрегнат. И двамата не знаеха дали Ронин ще дръзне да се покаже. Но и двамата подозираха с полицейския си инстинкт, че подбраният състав на приема и схемата, по която Ронин извършваше своите престъпления, нямаше как да не станат причина за нещо по-особено. Освен това, не бе пропуснал да ми напомни Мики, трябваше да се отчете и въздействието на обявената награда.
Но за брат ми, както впрочем и за присъстващите сенсеи, нещата не опираха до парите. Ставаше дума за чест. Нещо бе отнето. То трябваше да бъде върнато.
Понеже бях един от участниците в предстоящата демонстрация, не можех да обикалям сред присъстващите. Улових за миг погледа на Арт и му направих знак с глава, че искам да поговорим.
— Технически погледнато — информира ме Арт, — ние не би трябвало да сме тук. Правим го в нарушение на заповедта на лейтенант Колети. Той ни беше наредил да прегледаме отново документалната следа.
— Я стига, Арт — сопна се Мики, — нарушение! Щели сме да загазим. Какво, да не напише бележка до шибаните ни майки? — Партньорът му се огледа. Никой не ни бе забелязал, нито чул разговора — шумът наоколо бе удавил думите на Мики. Но Арт и преди бе виждал Мики в подобно настроение, така че искаше да предотврати експлозията.
— По-спокойно, сърдитко. Отпусни се.
— Ти се отпусни — отвърна му Мики. — Путьо.
— Задник.
— Спокойно, момчета. Не може ли по-тихо?
Мускулите на челюстта на Мики издаваха, че полага всички усилия да не избухне. Накрая изпусна свистяща струя въздух и сякаш видяхме стрелката на манометъра да излиза от червената зона.
— Окей… окей.
— Ето ме, тук съм, наред ли е всичко? — обади се Арт. Беше пределно ясно, че не би искал да е тук, но връзката между полицаите, особено когато са партньори, е силна.
— Е, как са нещата? — попитах ги аз с надеждата, че разговорът ще помогне на Мики да се успокои допълнително.
— Три неща — отговори ми Арт и вдигна дебелия си, покрит с лунички показалец: — Първо, ако Ронин дебне знаменитости в бойните изкуства, той ще дойде тук. Тази нощ му дава уникалната възможност да ги види и оцени. Не вярвам да не се възползва от нея. А ако е тук, ние пък искаме да видим дали ще можем да го разпознаем.
— Това е изстрел в тъмното — изръмжа Мики. — Аз по-скоро вярвам, че има неща, които няма да видим тук. Но нищо не ни пречи да опитаме…
— Ако не ставаше дума за собствените ни кариери… — напомни му Арт.
Мики понечи да отговори нещо нецензурно, но навреме се улови и промени готовата фраза:
— А бе я му… таковай таковата — решително каза той. — Какво толкова: двама почтени граждани като нас са излезли да се развеселят, като наблюдават брат ми в масовка за „Шогун“. — И той огледа костюма ми. Понеже ставаше дума за официална демонстрация, обичайният тренировъчен екип бе сменен с по-официално облекло. Бях избрал за случая сива хакама и черно копринено горнище, на предницата и гърба на което бе извезан малкият мон — емблема, герб — на фамилията на Ямашита. Ходилата ми бяха в бели таби, чорапи като ръкавици — с отделение за пръстите, и бях обул зори — сламените сандали на стара Япония. Брат ми приключи с критичния оглед: — Хубава рокля, Конър.
14
Ню Йорк се състои от пет отделни квартала (на английски boroughs). Първоначално градът е включвал само Манхатън, разположен на остров между реките Хъдсън и Ист Ривър. През 1898 г. към него са били присъединени околните селища, а именно Куинс, Бруклин, Бронкс и Статън Айлънд. Единствено Бронкс е на материка, защото Манхатън и Статън Айлънд са заобиколени от вода, а Куинс и Бруклин са част от Лонг Айлънд. — Б.пр.