— Отдясно или отляво?
— Отляво.
— Слава богу. — Улиците тук бяха еднопосочни и брат ми се страхуваше да не изпуснем Аса, ако трябва да обикаляме цялото каре.
Мики зави напряко в трафика. Разнесе се свистене на гуми — не само чужди, но и на нашите. Маневрата предизвика раздразнено изсвирване на клаксона на минаващо такси и ме хвърли срещу вратата. Арт въртеше настройките на радиото невъзмутимо, сякаш нищо особено не се бе случило. Изглеждаше като залепен за седалката.
— Как се пише името му? — попита ме той.
— Каква кола кара? — прекъсна го Мики.
— Тойота.
— Защо ли попитах — усмихна се брат ми.
В този момент се обади радиото.
— Модел „Камри“ с четири врати — уточни Арт за Мики. Даде му номера на регистрационната табела и двамата се втренчиха в улицата пред нас. Гаражът бе от онези на многото етажи, скрит в стената от сгради по протежение на улицата. Колите изскачаха иззад бариерата като зайци от хралупа и без забавяне се включваха в движението. Улицата пред очите ни беше като разорана от червените светлинки на стопове и габарити. От задната седалка не виждах лицата им, но физически усещах напрежението, с което наблюдаваха изхода на гаража. Когато тойотата най-сетне се показа, напрежението сякаш се изпари и двамата се облегнаха на седалките си.
— Окей — с облекчение каза Мики, — да тръгваме.
Последвахме Аса през нощния трафик на Манхатън.
Мики не спря да ругае под носа си, опитвайки се да се държи близо, но не прекалено, до колата на Аса и да се пази от изпреварващите ни коли. Арт тихо съобщаваше в слушалката маршрута ни през града. Забелязах, че по изключение не се препираха.
Тръгнахме по Ист Сайд.
— Да не живее тук? — погледна ме Арт. Поклатих глава. — Окей — успокои се той. — Сега към моста ли ще поеме или към тунела?
— Моля те, Господи — прошепна Мики, изпреварвайки автобуса пред нас, който като кит заемаше почти цялата лента, — нека да е към моста.
Мостът „Роблинг“15 продължава да е архитектурно чудо, макар и след толкова години. Бил е построен в ера, когато естетика и технология са вървели ръка за ръка. Нощем Бруклинският мост е осветен и минава над мазните черни води на Ист Ривър. На него може да се гледа като на вход за посветения към мистериите на Манхатън или спасителен изход от заплахата на градското чудовище. Трудно е да се каже кое от двете. А и трафикът е двупосочен.
— И какво тогава го води в Бруклин? — размишляваше на глас Мики. — Там ли му е школата?
— Не — отговорих аз.
— И не живее там? — пак поиска да се увери Арт. Нищо друго не ми оставаше, освен отново да поклатя отрицателно глава. — Окей… Няма проблем, имам адреса му — каза ми той.
Брат ми ме погледна гневно:
— Мамка му! — кресна. — Казвах ли ти, Арт, че крият от нас?
— А дали не се е отправил към Малкото Токио — предположих. В Куинс имаше разрастващо се общество на корейци и японци.
— Доста заобиколен път да стигнеш там — възрази Мики с кисела физиономия.
Той се приближи малко повече до тойотата, пробивайки си път през плътния трафик. Излизането от моста беше малко рисковано, а той не искаше да изгуби Аса. С приближаването на Бруклин трафикът още се сгъсти, понеже шофьорите се престрояваха да продължат или на север към магистралата за Лонг Айлънд, или на юг към Гауънъс. Настилката бе неравна, с дупки и кърпеж, от които колата подскачаше. Мики се крепеше в средната лента и често проверяваше с поглеждане назад дали ще може внезапно да завие надясно, ако му се наложи. Изходната рампа на моста наближаваше.
— Е, Арт, какво ще кажеш? — прошепна брат ми.
— Мисля, че ако отива към Куинс, ще поеме по моста към Петдесет и девета улица. Не вярвам да си отива у дома. Според мен има среща.
— И аз така мисля — съгласи се брат ми.
— Защо? — поинтересувах се. Точно преглъщах и когато я произнесох, думата прозвуча странно задавено.
Мики тежко въздъхна. После видях, че свива рамене.
— Помисли сам. Ако искаш да се опиташ да го хванеш, къде би търсил, Конър?
— Предполагам бих устроил засада в някое доджо.
— Правилно — не пропусна да се намеси Арт. — И защо така?
— Защото… ами предполагам, защото другите убийства са станали в доджо. Или на подобни места.
— Точно така — Мики рязко завъртя волана и последва Аса към магистралата Гауънъс. Минахме покрай смълчана редица складове и обновени административни сгради, струпани в края на моста, и продължихме за известно време успоредно на брега. В реката плаваше кораб на военноморските сили — сива грамада, сливаща се със сивата градска нощ. След това подминахме площад, където колите отбиваха, за да се престроят за влизане в Бруклинския тунел за Манхатън, накрая се изнесохме на самата магистрала, която пронизваше района на Ред Хук в посока на Бей Ридж. — И кое е нещото, което обрича на провал всички убийци, Арт? — продължи Мики, сякаш изобщо не бяхме мълчали близо десетина минути.
15
На името на Джон Огъстъс Роблинг (1806–1869) — американски строителен инженер от немски произход, пионер на висящите мостове, конструирал (1869) Бруклинския мост. — Б.пр.