Бени успя да потисне усмивката си.
— Да, въпреки отличния му адвокат. Понякога доказателствата са просто неопровержими, както сам знаеш.
— Искал е да стане доносник?
— Искаше да съдейства в опит да намали собствената си присъда.
— В нарушение на клетвата, която твърдиш, че е положил при приемането му във въпросната предполагаемо съществуваща организация?
— Да, в нарушение на правилата на Коза Ностра, една организация, която съществува реално.
— Ти го казваш, ти го казваш — отвърна Бътлър, на когото размяната на реплики доставяше видимо удоволствие. — Но това не демонстрира la forza — силата, — която си виждал да проявяват други подсъдими, отстоявайки принципите си въпреки всичко.
— Това е нещо изключително рядко, както сам знаеш, Сал.
— Но все пак се случва, нали? Все още има хора от старата школа, които поемат ангажименти и ги изпълняват, нали така?
— Има, да — отвърна Бени. — Което не ми се струва особено логично, когато организацията, с която си се ангажирал, е напълно лишена от морал, но се случва дори днес.
— Случва се, да — каза Бътлър. — Случва се. Нямам повече въпроси към свидетеля, господин съдия.
— Обвинението има ли още въпроси? — попита Уитни.
— Не, господин съдия — отговори Кармен.
— Господин Дугън, свободен сте — каза съдията.
Бени слезе от свидетелското място, измина няколкото крачки до средата на парапета пред ложата на заседателите и сви вдясно, за да провре огромното си тяло зад столовете на прокурорите и да стигне до своя.
— Много смешно — прошепна той, докато минаваше зад тях. — Как не ви омръзна тази тъпня, смешници такива?
Обедната почивка трябваше да приключи в два часа. В два без десет Бени влезе в съдебната зала, защото знаеше, че шерифите обикновено довеждат Джина малко по-рано, за да ѝ свалят белезниците и да я настанят на масата на защитата, преди заседателите да са заели местата си. Както винаги по време на процес, те правеха всички усилия, за да скрият факта, че подсъдимата е задържана под стража, макар че двете жени с каменни лица, седнали зад Джина, трудно можеха да останат незабелязани. Бътлър още не се бе върнал от редовния си обяд в „Джамбоне“, затова Бени плъзна стола си малко по-близо до масата на защитата.
Джина чу изстъргването на краката му по пода и вдигна глава.
— Здрасти — каза Бени. — Винаги съм се отнасял професионално към теб, нали?
Джина кимна.
— Това откачено копеле Рико, брат ти. Искам да му набиеш обръчите.
Джина го изгледа, присвила очи. Определено не разбираше какво ѝ говори.
— Никаквецът заплашва тези прокурорки и децата им.
На лицето на Джина се изписа изненада.
— Това трябва да престане — каза Бени. — Не ти отива на репутацията, а може да доведе и до война между нас, каквато никой не иска.
Джина издиша през носа си, поклати глава и накрая проговори с тих глас:
— Той е един жалък тъпанар. — Промърмори под носа си: — Scemo[1]. — И добави: — Ще се погрижа.
Бени се дръпна назад със стола си.
След три дни справки от авиокомпании за пътуванията на Джина, от доставчика на мобилни услуги за движенията на телефона ѝ и от куриерската служба за изпратените от нея пакети Нора и Кармен съзнаваха, че съдебните заседатели още не съединяват точките на ребуса, но двете щяха да им помогнат със заключителните си пледоарии. Време беше Френчи да свърже Джина с фамилията Гамбино.
45
— Я, бандата се събрала отново! Като в оня филм, „Омагьосан ден“ — каза Френчи, оглеждайки познатата обстановка в стаята за свидетели зад зала 318.
— На мен ли го казваш! — отвърна Бени, кимна към съдебната зала и добави: — И там всичко си е постарому. Съдията, Сал Бътлър, всичко. Само Джина седи на мястото на онзи, когото очисти. Красива история…
Френчи се изсмя.
— Защо не си по-притеснен? — попита Бени.
— Опитваш се да ми съсипеш настроението ли? — отвърна Френчи.
Нора реши да се намеси:
— Мисля, че има предвид как я караш.
— Нали ви казах онази вечер в пандиза за защитени свидетели, че съм добре. И аз не знам защо е така. Ще давам показания срещу друг мафиот, но не се чувствам както предишния път. И то не защото е жена. Знам на какво е способна. Не е това. Просто сега съм на по-добро място в сравнение с предишния път, когато се бяхме събрали тук.
Френчи погледна към Бени.
— Или пък може би заради това, което направи с момчето ми. Сега имам чувството, че животът продължава и за мен след всичко това.