Имам нужда от това, повече отколкото от чаша чай!
Тя изпи глътка бургундско и щедро оцени плодовите нюанси. Виното погали небцето й и затопли корема й. Изпразни чашата и без да се бави си сипа отново.
— Ако решите да си направите труда, банята ви е готова — обяви тържествено Габриел от мецанина.
— Да ви сипя ли една чаша?
— Какво? Отворила сте бутилка? — обезпокои се той и бързо се спусна по спираловидната стълба.
Погледна скъпоценната течност и се разгневи.
— Нямате съвест, госпожо Сан Жен38? Знаете ли колко струва това вино?
— О, стига, Кийн, запазете за себе си педагогическите уроци!
— Странен начин сте избрала, за да се отблагодарите на приятеля ми за неговото гостоприемство! — не се предаде той.
— Казах ви, спрете се! Ще платя тъпото вино!
— С какво? С полицейската си заплата ли?
— Разбира се! Впрочем знаете ли дали вашият приятел има кола?
— Кени разполага с една стара бракма, да. Мисля, че я е спечелил на покер.
— Известно ли ви е къде се намира тя?
— Не.
Обзет от внезапно прозрение, Габриел премина през стаята и се наведе през един от прозорците, който гледаше към двор, покрит с чакъл. Десетки коли бяха паркирани около бетонирано островче сред двора. Той присви очи, за да прецени различните модели.
— Може би е тази — рече и посочи бяло спортно шелби, украсено с две сини ивици.
— Е, добре, отидете да проверите — отпрати го тя и му хвърли ключовете.
Той се възпротиви:
— Стига сте ми давали заповеди! Не съм един от подчинените ви!
— Побързайте, Кийн, наистина имаме нужда от автомобил.
— А вие се изкъпете, драга, наистина имате нужда да се отпуснете.
Тя повиши тон:
— Никога вече не ме наричайте др…
Не успя да завърши изречението: Кийн излезе и затвори вратата след себе си.
На горния етаж банята се намираше редом с модерна спалня, почти както в хубав хотел. Алис седна на леглото и отвори платнената чанта. Извади кутията с телефона и махна опаковката. Откри джиесем, зареждащо устройство, слушалки хендс фрий, както и упътване за употреба. Намери и карта със серийния номер на апарата.
Тя включи телефона. На екрана се появи иконка, определяща кредит от десет минути. Натисна копчето за повикване, набра предписания й номер; гласова поща, която я прикани да вкара серийния номер на джиесема.
Справи се със задачата си. Металическият глас на телефонния секретар й нареди да въведе кода на зоната, в която смяташе да използва телефона. Като си припомни думите на Габриел, тя набра 212, кода на Ню Йорк. Почти незабавно й изпратиха на есемес телефонен номер. След като апаратът беше активиран, й оставаше само да впише номера на предплатената карта, което веднага й осигури сто и двайсет минути връзка.
Тя използва кредита си, като се обади на Сеймур, но попадна на телефонния му секретар.
— Щом можеш, ми звънни на този номер, Сеймур. Наистина имам нужда от помощ. Побързай, моля те.
След това Алис отиде в банята, разделена от спалнята с тънка стъклена преграда. Помещението беше декорирано в стил ретро, който напомняше за 50-те години на XX век: под с мозайка от черни и бели плочки, чугунена вана на медени крачета, старинна мивка, керамични кранчета за топла и студена вода, дървени шкафчета, украсени с релефни орнаменти.
Кийн си беше удържал на думата: под огромен облак от пяна я чакаше топла баня, парфюмирана с лавандула.
Колко странен тип…
Алис се съблече пред голямо подвижно огледало с рамка от ковано желязо и се потопи във водата. Топлината раздвижи кръвообращението й и събуди порите на кожата. Мускулите й се отпуснаха, болките при движение затихнаха. Младата жена дишаше с пълни гърди. Имаше приятното чувство, че е понесена от пареща и благотворна вълна, така че за няколко секунди напълно се отдаде на сладострастното отпускане.
След това спря да диша и потопи главата си под водата.
Алкохолът, който премина в кръвта й, и температурата на банята предизвикваха у нея сънливост и леност. Противоречиви мисли се блъскаха в съзнанието й. Загубата на паметта я тормозеше. За пореден път, Алис се опита да възстанови събитията от предишната вечер. Отново се появи черната дупка, която поглъщаше спомените й. В началото частите от пъзела се нареждаха лесно: баровете, коктейлите, приятелките, паркингът на авеню „Франклин Рузвелт“. После отиването й до колата. Синкавото изкуствено осветление в подземието. Тя се чувства скапана, залита. Вижда ясно как отваря вратата на малкото ауди и сяда зад волана… До нея има някой! Сега й идва наум. Едно лице, което внезапно изплува от сянката. Мъж. Пробва да различи чертите му, но те изчезват в седефената мъгла.
38
Госпожа Сан Жен (госпожа Безсрамна) е героиня от история, свързана с една от любимките на Наполеон; Парашкев Хаджиев създава оперета на тази тема.