Пол присвива очи, запалва плафониерата и накрая открива джиесема, който е паднал на пода. Държейки с една ръка волана, се навежда, за да го вдигне. Когато се изправя е осветен от фар и забелязва ужасен, че някакъв мотор се насочва към него, независимо че мостът е с еднопосочно движение. Много е късно, за да удари спирачките. Пол завива рязко, за да избегне катастрофата. Алфа Ромеото залита надясно, качва се на тротоара, блъска се в електрическия стълб с все сила и след това се забива в металическата ограда на моста.
Пол е вече мъртъв, когато колата пада в Сена.
Спомням си,
че в този ден —
на 21 октомври 2011 г. —
от надменност, от суета, от заслепление
убих бебето си
и убих своя съпруг.
12
Фрий джаз40
Животът е война.
Затоплена и отнесена от водата, на Алис й беше необходимо много време, за да чуе телефонния звън. Младата жена рязко се измъкна от замайването. Загърна се в голяма кърпа и отиде до джиесема.
— Шефер — обади се тя.
— Алис? Аз съм.
— Сеймур, най-после!
— Добре ли си?
— Да, но имам нужда от информацията ти, за да продължа напред. Намерили нещо?
— Получих отпечатъка. Добра работа. Мисля, че ще постигнем резултат. Натоварих Савиньон. Той ще го въведе в електронната картотека. Ще имаме отговор след половин час.
— Окей. Ще ми кажеш ли други новини? Какво стана с охранителните камери на паркинга?
— Отидох до „Франклин Рузвелт“ и прегледах записите, но нищо съществено не се вижда. Колата ти влиза в помещението в 20:12 и излиза в 0:17.
— Успя ли да ме видиш?
— Не, трудно е да се различи фигура…
Лош късмет!
— Сама ли съм, когато излизам? Аз ли карам?
— Не може да се каже със сигурност. Камерата показва каросерията, но кабината е потънала в полумрак.
— По дяволите, не може да бъде вярно! Опита ли се да изчистиш изображението?
— Разбира се, но не се вижда нищо. Трябва веднага да те предупредя, че не постигнах успех и на летищата. Без явно престъпление или съдебна поръчка не е възможно да се стигне до техните база данни и записи от камери. Щеше да е по-лесно, ако предупредим Тайландие…
— В никакъв случай. Разпита ли приятелките ми?
— Да, и трите. Много си пила, Алис. Те са се разтревожили за теб. Малика и Карин са предложили да те изпратят, но ти не си искала да чуеш нищо…
— Кажи ми, че все пак си научил нещо, Сеймур…
— Да, запазих най-доброто за края. Сама ли си?
— Да, защо?
— Заради приятелчето ти, Габриел Кийн. Кастели провери всичко за него. Няма следи — никъде — от джазов пианист с такова име.
— Не съм казала, че той е Рей Чарлз или Мишел Льогран. Ако има посветена публика, изглежда нормално да…
— Слушай, познаваш Кастели. Той е най-добрият криминалист при нас. Каквото и да имаше, щеше да го открие, известно ти е. Но няма нищо. Нищичко! Съществуват десетки мъже Габриел Кийн, но не и музикант с такова име, нито в интернет, нито сред джазмените аматьори. И седни, тъй като това не е най-интересното…
Сеймур не довърши, сякаш за да подсили ефекта.
Давай, дявол да го вземе!
— Ти ми рече, че по негово твърдение е свирил на сцената на клуба „Браун Шугър“ в Дъблин вчера вечерта? — попита Сеймур.
— Така ми каза.
— Не е вярно. Кастели се свърза със собственика на заведението: вчера в „Браун Шугър“ вечерта е била посветена на салса, мамбо и ча-ча. Единствените, качили се на сцената, са били музикантите от голям кубински оркестър, пристигнал същата сутрин от Хавана.
Изумена, Алис трудно възприе информацията. Тя търсеше в съзнанието си обяснения, за да защити Габриел: може би той използваше сценичен псевдоним? Може би беше част от група? Може би…
— Не знам кой е този тип — поде отново Сеймур. — Ще продължа да търся, но докато открием истинската му идентичност, пази се от него.
Тя затвори и няколко секунди остана неподвижна. Не, хипотезите й се проваляха. Беше се оплела като истинска дебютантка. Не прояви необходимото подозрение, а Кийн я е лъгал от самото начало на познанството им.
40
В края на 50-те години на XX век се заражда т.нар. фрий джаз, чийто основател е саксофонистът Орнет Колман.
41
Луций Аней Сенека е римски философ и писател. Цитатът е от „Нравствени писма до Луцилий“ ИК „Рива“ т.I, 1994, превод Анна Шелудко.