— Какво е то?
— Знаете ли какви чорапи носеше младата ирландка?
— Кажете.
— Дантелени чорапи за бременна жена, с мотиви на синьозелени серпантини. Точно с такива вие сте била преди две години, когато Вон се е опитал да ви убие.
Настъпи мълчание. Това разкритие я накара да замръзне. Полицията не беше оповестявала този детайл пред пресата. Как един имитатор щеше да знае марката и вида на нейните чорапи?
Тя разтри слепоочията си.
— Добре, окей, приемам. Каква е вашата теза?
— Мисля, че Вон ни събира, за да ни предизвика. И обстоятелството, че намерихме негов отпечатък, потвърждава анализа ми. Преди всичко, вие: френското ченге, което го познава най-добре, тъй като го е преследвало страстно. Вие, чието неродено дете е убил. Вие, с гнева и омразата си към него. След това идва моят ред: агент на ФБР, който води разследването и намира следите му в САЩ. Две ченгета срещу него. Две ченгета, твърдо решени да го заловят, но две ченгета със своите слабости и демони, които от позицията на ловец изведнъж стават в плячка.
Алис възприе тази възможност със смесица от ужас и вълнение. В подобна перспектива имаше нещо силно потискащо.
— Независимо дали Вон стои зад тези убийства, непременно той има последовател или момче за всичко — заяви тя. — Вчера вечер вие сте бил в Дъблин, а аз в Париж. По един или друг начин е трябвало да ни качи на самолет, а този тип не е вездесъщ.
— Съгласен съм.
Алис взе главата си в ръце. Случаят придобиваше неочакван обрат, който от няколко часа изваждаше на повърхността травмите и страданията, срещу които тя се бореше от години.
— Едно нещо ме терзае, Кийн: защо чакахте толкова много, за да ми разкриете кой сте всъщност?
— Защото трябваше да науча нещо повече за вас, за участието ви в историята и за мотивите ви. Най-вече имах интерес да събера колкото е възможно повече информация, та Бюрото да не ми отнеме разследването. И освен това ужасно мразя да бъда съжаляван, а в този случай се хванах на въдицата като…
— Но защо измислихте да се представите за джазмен?
— Дойде ми внезапно. Винаги съм обичал джаза и Кени, най-добрият ми приятел, наистина е саксофонист.
— Какво предлагате да правим сега?
— Първо, да минем през съдебномедицинската хематологична лаборатория в горен Ист Сайт, за да оставим там кървавото парче от блузата ви. ФБР работи често с тази структура. Те вземат ужасно скъпо, но разполагат със съвършени екипи и материали. Благодарение на тях ще получим генетичен профил до два часа.
— Добра идея. А после?
— Ще се върнем в Бостън с кола, ще отидем във ФБР и ще разкажем всичко, като ще ги помолим да не ми отнемат разследването.
Тя погледна Габриел и установи, че физиономията му се е променила, откакто се разкри. Приятното излъчване на джазмена отстъпи пред сериозността на полицая. Дълбок поглед, остри черти, лице, застинало в безпокойство. Сякаш се запознаваха отново.
— Ще ви последвам — прие тя. — Но при едно условие: когато пристигнем в Бостън, искам да ме включите в разследването.
— Не отговарям за тези неща, известно ви е.
— Официално или не, ще бъдем екип: ще споделяте с мен информацията си и аз своята с вас. В противен случай пътищата ни се разделят тук и кажете сбогом на парчето от блузата. Приемате или отказвате?
Габриел извади цигара от намерения в хондата пакет. Запали я и дръпна няколко пъти нервно, за да размисли.
Алис го следеше с поглед. Сега тя го възприе като един от себеподобните си: ченге мономаниак, готово на всичко, за да не изгуби едно разследване. Ченге, което трябваше да прекарва голяма част от нощите си, като се опитва да проникне в мисленето на престъпниците, за да разгадае мотивите им. Ченге, за когото арестуването на убийци беше свято дело.
Той извади ключовете на шелбито и ги остави на масата.
— Съгласен съм, да вървим — рече и смачка цигарата в пепелника.
15
Para bellum
Si vis pacem, para bellum.
Ако искаш мир, готви се за война.
Куб на Рубик, висок двайсет метра, разположен от източната страна на Пето Авеню.
Притисната между сградите на болницата „Маунт Синай“ и Музея за историята на Ню Йорк, съдебномедицинската хематологична лаборатория заемаше последния етаж на ултрамодерно здание, чиято кристална фасада — построена от многоцветни квадратни стъклени плоскости — напомняше знаменитата геометрична триизмерна играчка.
49
Флавий Вегеций Ренат е военен историк и теоретик, живял към края на IV в.; главното му произведение „По военните въпроси“ е в 5 книги.