— Алис, само това правя от сутринта!
— Искам да се качиш на колата си и…
— Сега ли? Невъзможно. Имам работа до 23 часа!
Тя не обърна внимание на протестите му.
— Тръгни по магистралата на изток до Метц, после продължи до Саргемин50.
— Алис, това са най-малко 350 километра!
Тя продължи, без да го изслушва:
— Има изоставена стара захарна фабрика, между Саргемин и Саарбург. Не знам точно къде се намира, но помоли Кастели да я открие: едва ли съществуват много подобни в района.
— Казах ти, че не мога, Алис!
— Вземи със себе си факла, големи клещи и луминисцентни лампи. Обади ми се, когато пристигнеш. Искам да провериш нещо.
— Това са осем часа път отиване и връщане!
— Нямаше да настоявам, ако не беше важно. Направи го в името на приятелството ни! — помоли го тя. — Само на теб мога да имам доверие!
На другия край, Сеймур усети, че приятелката му е изпаднала в страшно бедствие и капитулира.
— Кажи ми поне какво да очаквам да намеря — въздъхна той.
— Труп, предполагам.
Път.
Скорост.
Пейзажът се сменя.
Моторът V8 бръмчи.
По радиото звучи вечният глас на Отис Рединг.
Огромен оборотометър, поставен в центъра на старото бордно табло.
И изпаренията на амбър и мед от косите на Алис.
Напуснаха Манхатън в 14 часа, пътуваха почти два часа, преминаха голяма част от Кънектикът: първо по междущатското шосе 95, след това по 91, което се изкачваше на север. Движението беше не особено интензивно, магистралата — слънчева, заобиколена ту от ели, ту от гинко, от брястове и от бели дъбове.
Заети с мислите си, те почти не разговаряха по пътя. Габриел си представи за момент, че е младеж от шейсетте години на XX век, горд с мустанга си, който води гаджето си да види последния филм на Стив Маккуин, слуша музиката на Рой Орбисън51 и на Евърли Брадърс52 и се бои да не получи призовка, която да го изпрати във Виетнам.
Той обърна глава към Алис. Със студено и отнесено изражение, тя беше потънала в размисъл, но държеше в ръка джиесема си и очакваше обаждане. С брезентовата си дреха, с ясното си лице, с издължените си скули и с обтегнатите назад коси тя излъчваше дива, почти войнствена красота. Беше очевидно: Алис Шефер отиваше на война. Но зад строгостта на чертите й на пресекулки се долавяше съществуването на друга жена, по-нежна и по-миролюбива.
Той се запита каква ли е била тя преди. Преди трагедията. Усмихната, спокойна, щастлива? Би ли могъл да се влюби в подобна жена, ако я беше срещнал по улиците на Париж? Щеше ли да я спре? Да я погледне? Мислено си представи сцената, изпитваше удоволствие това бълнуване да продължи дълго.
По радиото английската пънкгрупа „Клаш“, ирландската рокгрупа „Ю Ту“ и рапърът Еминем замениха Отис Рединг. Омаята се разпръсна. Сбогом на 60-те години и на романтичните отклонения. Завръщане към реалността.
Габриел премигна и свали козирката, за да се предпази от светлината.
Отново погледна в огледалцето, за да се порадва на Алис, която оправяше кока си.
— Трябва да гледате пътя си, Кийн.
— Искам да ми обясните нещо…
Не довърши изречението. Тя засече погледа му в огледалото.
— Как така сте сигурна, че отпечатъците върху спринцовката не са от Вон?
Тя ядосано присви рамене.
— Казах ви, че само предполагам. Не съм убедена.
— Не се подигравайте с мен: след като всички следи водят натам, вие нито за миг не повярвахте, че Ерик Вон се намира в Съединените щати. Разпитвал съм в продължение на хиляди часове различни хора. Усещам, когато някой ме лъже, а вие правите точно това в момента.
Тя вяло се възпротиви.
— Нищо не ви позволява да…
— Напомням ви, че съм единственият полицай, на когото е възложено да разследва този случай! — прекъсна я той и повиши глас. — Бях почтен с вас, споделих цялата си информация, макар нищо да не ме принуждаваше.
Тя въздъхна. Той продължи:
— Помолихте ме да работим в екип и да убедя началниците си да ви включат в разследването. Отлично, приемам, независимо че това може да повлияе на решителността на действията ми. Но, щом сме партньори, да си казваме всичко, окей?
Тя кимна. Обичаше да се говори по такъв начин.
— Та отново ви задавам въпроса, Алис: защо сте сигурна, че отпечатъците върху спринцовката не са на Вон?
52
Евърли Брадърс са американски дует (вокали и китара), съставен от братя Дон и Фил Евърли.