— Томас?
— Здравей, Габ. Елиан Пелитие ми предостави резултатите от ДНК анализа на кръвта, намерена върху блузата. Вкарах данните в Кодикс55 и познай какво? Имаме победител!
Двете ченгета размениха погледи. Усетиха едновременно как сърцата им се разтуптяха в гърдите.
Алис показа на Габриел една табела край пътя.
— Томас, има отбивка на магистралата след два километра. Ще спрем там и ще те потърсим.
Заведението „Грил 91“ беше дълга правоъгълна сграда, поовехтяла, с просторни помещения и изключителна височина на таваните, каквато можеше да се види през 70-те години на XX век. Независимо че прозорците не гледаха към Тихия океан (а към паркинга на отбивката от междущатско шосе 91), геометричната форма на ресторантчето и неговата осветеност напомняха повече за големите калифорнийски вили, отколкото за острите покриви на съборетините в Нова Англия.
Украсен с рекламата „Далеч от обикновеното“, стенният часовник (с цвят на прочута мексиканска бира) показваше 16:12. Прекрасното есенно слънце огряваше почти празната зала. Зад бара, сервитьорка блуждаеше в облаците, слушалки саксофона на Стан Гец56.
Алис и Габриел се настаниха в дъното на салона, възможно най-далече от касата и от тезгяха. Поставиха джиесема по средата на масата, сложиха го на високоговорител и слушаха сериозния и топъл глас на Томас Крейг, който представяше пред тях неочакван портрет.
— Кръвта върху блузата принадлежи на някой си Калеб Дюн, четиридесет и една годишен, включен в „Кодикс“ за сравнително маловажни престъпления; арестуван преди осем години в Калифорния за трафик на наркотици и за оказана съпротива срещу органите на реда. Лежал е шест месеца в затвора „Салинас Вали“, след това е улегнал, отишъл е на Изток, където е намерил работа. Досега се е държал прилично.
Алис си взимаше бележки на салфетка. Габриел попита:
— Какво работи?
— Нощен пазач е в дом за стари хора в Конкорд, в Ню Хампшър.
— Наемат ли бивши затворници в подобни домове? — учуди се Габриел.
— Всеки има право на нов шанс, нали?
Алис свали предпазителя на рекламната химикалка, която й даде сервитьорката.
— Имате ли адреса на жилището му?
— Да — отговори Крейг. — Някаква барака в Линкълн, в района на Белите планини. Какво искаш да направим, Габриел?
— Нищо особено засега. Продължи да копаеш. Ще говорим отново. Ще бъдем в Бостън след два часа.
— Все пак трябва да ми разкриеш нещо повече. Началникът смята, че си в Ирландия…
— Не му казвай нищо. Скоро ще му дам обяснение. Всъщност имаш ли снимка на Дюн?
— Изпращам ти я по имейла.
— Невъзможно, телефонът ми е праисторически.
Габриел погледна към менюто на масата, на което фигурираха координатите на ресторанта.
— Чакам я по факс.
— Факс ли? Джаджата, която използвахме преди интернет?
— Да, представяш ли си. Намирам се в „Грил91“, заведение на 91 шосе, на равнището на Хартфорд. Ето ти номера му. Изпрати снимката и добави адреса на старческия дом, както и на колибата на Дюн.
Габриел продиктува координатите и затвори. Двете ченгета се спогледаха мълчаливо. Разследването им беше в задънена улица. Много възможности. Много въпроси. Прекалено малко полицаи, за да разплетат елементите, между които нямаше очевидна връзка. Габриел наруши мълчанието:
— Не успяхме да напреднем, за Бога! Какво търси кръвта на този нощен пазач върху блузата ви?
— Мислите ли, че съм стреляла по него?
— Не бива да изключваме подобно нещо. Казахте, че липсва куршум в пълнителя на Глока.
Алис го погледна свирепо.
— Така ли? А какъв може да ми е мотивът? За първи път чувам за този тип!
Той вдигна ръце, за да успокои положението.
— Окей, права сте. Не зная.
Изпука с пръсти, преди да вземе решение.
— Отивам да купя цигари. Има супермаркет в бензиностанцията. Искате ли да ви взема нещо?
Тя отказа с кимане и го проследи как се отдалечава.
Отново Алис усети изгаряне в стомаха, което пое нагоре към хранопровода й. Стана и отиде до бара, за да предупреди сервитьорката, че ще постъпи факс, предназначен за тях.
— Добре ли се чувствате, госпожо?
— Да, да. Гастритът ме присвива. Ще мине.
— О, майка ми страда от същото! Искате ли да ви приготвя коктейл с папая? Много е ефикасен!
55
Кодикс е база данни, използвана от ФБР за извършване на генетичен профил на осъдени за престъпления.