Студеният въздух нахлуваше отвсякъде. Изолирбандът поддаде на пристъпите на вихрушката, освободи найлоновото закритие и в задната част на шелбито се появи зееща дупка. Дъждът се изливаше с кофи и наводни пода и седалките на спортната кола.
— Почти стигнахме! — извика Алис, за да заглуши тътена на бурята.
Пътната карта, която държеше на колената си, се беше намокрила и лежеше смачкана в ръцете й.
Карайки бавно, внимателно минаха през едно кръстовище, където светофарите бяха повредени от бурята; след това почти веднага видяха с облекчение сградата на големия търговски обект да свети в мрака.
Спряха срещу двете колонки за бензин, намиращи се пред магазина. Габриел няколко пъти наду клаксона, за да съобщи за присъствието им. Защитен от дебела горна дреха и чадър, стар беззъб работник в бензиностанцията притича и се наведе над прозореца на автомобила.
— Виржил, на вашите услуги, любезни гости.
— Напълнете догоре, ако обичате.
— Разбира се. Също така, трябва да се извърши поправка на задното ви стъкло.
— В състояние ли сте да ни помогнете? — попита Габриел. — Навярно най-добре ще е отново да закрепим платното с лепенки.
— Ще видя какво може да се направи — обеща Виржил. — Докато чакате, влезте да се стоплите.
Те излязоха от колата и изтичаха да се приютят под навеса на магазина. Подгизнали от дъжда, отвориха вратата и се озоваха в голяма шумна зала, преливаща от движение. Мястото беше разделено на две части. Надясно традиционна бакалия с дървен паркет и стари етажерки, където се предлагаха какви ли не ръчно изработени продукти: конфитюри, кленов сироп, мед, брауни68, индианки, чийзкейк с тиква, протеинови десертчета… От другата страна помещението беше заето от гигантски бар, зад който приятна матрона сервираше омлети, яйца с бекон, картофени кюфтенца и големи чаши домашно приготвена бира.
Семейната атмосфера се създаваше от редовните посетители, спокойни зад пълните халби. Навсякъде по стените стари афиши от 50-те години напомняха за велики рок концерти. Ресторантчето беше дотолкова извън времето, че човек наистина се чувстваше сякаш Чък Бери69, Бил Хейли и групата му „Кометс“70 или Бъди Холи71 ще пеят тук следващия уикенд.
Алис и Габриел се настаниха един срещу друг в дъното на залата на две кръгли табуретки от червена кожа; беше там където барът се извиваше под формата на буквата L.
— Какво да ви сервирам, гълъбчета? — попита собственичката и им поднесе две пластмасови менюта.
Те не бяха особено гладни, но разбраха, че не може да останат, без да си поръчат нещо.
Докато избираха, тя напълни две чаши вода и им поднесе метална поставка с книжни салфетки.
— Мокри сте до кости, деца! Направо ме е страх да не се разболеете!
Двете ченгета й благодариха. Габриел си поръча клуб-сандвич, а Алис супа от миди.
Докато чакаха храната почистиха лицата и вратовете си и се сресаха.
— Бон апети! — рече стопанката на заведението, поднасяйки сандвича, нарязан на триъгълни парчета и супата, налята в хлебче.
Като по магия в големите й ръце се появиха две чаши уиски.
— Заведението черпи, за да се стоплите: отличния запас на стария Виржил.
— С огромно удоволствие! — ентусиазира се Кийн и опита глътка от ръжената напитка.
Той захапа сандвича си и изчака да се окаже извън обсега на недискретните уши, за да се обърне към Алис:
— Намираме се на петнайсет километра от болницата. Шефер, необходимо е да се посъветваме.
Алис гребна лъжица от супата.
— Съгласна съм.
— Говоря сериозно, Алис. Знам, че Вон ви е накарал да страдате, вас и вашето семейство…
— Майстор сте на евфемизмите.
— Но нека да бъде ясно; ние не провеждаме наказателна операция, разбирате ли? Влизаме в болницата, залавяме мъжа и го отвеждаме в Бостън, където ще го разпитват законно.
Алис обърна погледа си. На свой ред тя натопи устни в уискито. Направена от ферментирала ръж, напитката имаше аромат на кайсии, праскови и карамфил.
— Съгласна ли сте? — настоя Габриел.
Алис отговори уклончиво.
— Всеки си поема отговорността.
Габриел не се хвана в капана и повиши глас:
— Каквото и да става, аз ще следвам моята: давате ми пистолета си или не тръгваме оттук.
69
Чък Бери (1926) е най-важният цветнокож изпълнител, оказал влияние върху рокендрола и един от пионерите на стила.
70
Бил Хейли (1925–1981) е един от първите рокендрол музиканти; групата му се нарича „Кометс“.
71
Бъди Холи (1936–1959) е голям рокпевец, който умира съвсем млад при самолетна катастрофа.