Мама се върна обратно във всекидневната и започна да тика дрехи в черна торба за боклук.
— Тес не би искала да ги изхвърлим, мамо, тя рециклираше всичко.
— Тези не стават за носене.
— Веднъж ми спомена за някакво място, където рециклирали текстил, ще видя…
Но мама вече ми беше обърнала гръб и сега издърпваше чекмеджето в долната част на гардероба. Извади една миниатюрна кашмирена жилетчица от опаковката й. Обърна се към мен, гласът й прозвуча нежно:
— Красива е.
Спомних си и моето удивление, когато за пръв път пристигнах в апартамента ти и открих такива изключителни бебешки вещи сред царящата наоколо беднотия.
— Кой й ги е дал? — попита мама.
— Не знам. Еймиъс ми каза, че един ден излязла на пазар.
— Но с какво? Бащата ли й е дал пари?
Събрах кураж; тя имаше право на тази информация:
— Той е женен.
— Знам.
Мама сигурно забеляза объркването ми; мекотата в гласа й беше изчезнала:
— Попита ме дали няма да й сложа и една алена буква на ковчега. Тес не беше омъжена, така че алената буква, емблемата на прелюбодеянието, можеше само да означава, че бащата е бил семеен. — Гласът й се стегна още повече, когато забеляза изненадата ми. — Не мислеше, че съм разбрала намека, нали?
— Извинявай. А и онова, което казах, беше жестоко.
— Вие, момичета, си мислехте, че щом сте завършили училище, вече сте ме оставили да ви дишам прахта. Че всичко, за което съм си мислела, е било менюто за някое тъпо следобедно парти след три седмици.
— Просто никога не съм те виждала да четеш.
Тя продължаваше да държи малката жилетка на Хавиер, пръстите й я галеха, докато говореше:
— Четях. Държах нощната си лампа светната, а баща ти искаше да спи. Това го дразнеше, но аз не можех да се спра. Беше като мания. После дойде болестта на Лео. Вече нямах време за това. Както и да е, и без това вече бях разбрала, че книгите са пълни с тривиалности и глупости. На кого му пука за любовната афера на някой друг или за това, как изглежда изгревът страница след страница? Кого го е грижа?
Тя остави жилетчицата и отново се захвана да пъха дрехите ти в торбата. Не ги беше свалила от закачалките и куките им разкъсаха черния найлон. Докато наблюдавах несръчните й мъчителни движения, се сетих за пещта в училище и за таблите със съдове от мека глина, пъхнати вътре. Щяха да стават все по-твърди и по-твърди, докато онези, които имаха някакви дефекти, щяха да се пръснат на парчета. Смъртта ти беше изместила мама от нейния център и докато я гледах как завързва на възел връзките на торбата, разбрах, че когато най-сетне приеме смъртта ти, скръбта щеше да се превърне в една такава пещ и щеше да я пръсне на парчета.
Час по-късно закарах мама до гарата. Когато се прибрах, върнах обратно в гардероба дрехите, които тя така безредно бе напъхала в торбите; сложих часовника на полицата над камината. Дори тоалетните ти принадлежности бяха недокоснати в шкафа в банята — не бях извадила своите от несесера си и го държах върху табуретка. Кой знае, може би това е истинската причина, поради която останах в апартамента ти през цялото това време — за да избегна пакетирането на твоето присъствие в него.
После привърших с увиването на картините ти. Това беше просто подготовка за изложба, така че нямаше проблем. Накрая останаха само четири картини. Кошмарните платна в плътен гваш4, върху които се виждаше маскиран мъж, приведен над жена; устата й бе разкъсана и кървяща от крясъците. Бях установила, че формата в ръцете й — единственото бяло петно върху платното — представляваше бебе. Също така бях разбрала, че си ги рисувала под въздействието на фенциклидин; че са визуален запис на твоите мъчителни пътувания до ада. Забелязах следите, които сълзите ми бяха оставили, когато за пръв път бях разгледала тези картини — боята, протекла надолу по платното. Тогава плачът бе единственият ми възможен отговор, но сега вече знаех, че някой умишлено те е тормозил и сълзите ми бяха пресъхнали, отстъпвайки място на омразата. Щях да го намеря.
В офиса е прекалено топло, а слънцето, което нахлува през прозореца, го стопля още повече и на мен ми се приспива. Пресушавам чашата си с кафе и се опитвам да се събудя.
— И после отидохте в апартамента на Саймън? — пита господин Райт.
Сигурно сравнява онова, което му казвам, с показанията на другите свидетели, за да е сигурен, че всички случки съвпадат във времето.
4
От френски gouache — вид водна боя от минерален произход, приготвена в разтвор с растителен клей. Има голяма покривна способност и с нея се работи върху хартия — бел.ред.