— Емилио?
Жена му застана до него на прага. Все още пазя нашите имейли, посветени на нея.
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Здрасти, Бий, питах го за нея още преди да започнем всичко това и той ми каза, че са се оженили набързо, чувстват се спокойно заедно и не съжаляват. На всеки му е приятна компанията на другия, но от години не поддържат физическа близост помежду си. Сега доволна ли си?
От: iPhone на Биатрис Хеминг
До: tesshemming@hotmail.co.uk
Скъпа ми Тес,
Колко удобно за него! Предполагам също така, че тя е на четиридесет и няколко и тъй като природата е по-жестока към жените, отколкото към мъжете, какъв друг избор й е останал? Не съм доволна.
Lol
Бий
P.S. Защо използваш този нечетлив шрифт за имейлите си?
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Скъпа Бий, ти вървиш по тясното си право морално въже, без дори да трепнеш, докато аз падам при първото най-слабо полюшване. Но му вярвам. Не виждам причина някой да бъде наранен.
Т
P.S. Мислех, че шрифтът изглежда приятелски.
PPS. Знаеш ли, че lol2 означава да се смееш на глас?
От: iPhone на Биатрис Хеминг
До: tesshemming@hotmail.co.uk
Скъпа Тес,
Не допускам, че си толкова наивна? Помъдрей.
Lol
Бий
(От мен lol3 означава „с много обич“)
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Да помъдрея? Още малко ще ме посъветваш да приема философски случилото се и да продължа напред. Трябва да напуснеш Щатите и да се прибереш у дома. Приятен ден, скъпа.
Бях си представяла някоя жена над четиридесетте, чиято красота несправедливо е повехнала, докато тази на съпруга й беше в апогея си. Бях си представяла равностоен брак на двадесет и пет и неравностоен — петнадесет години по-късно. Но жената в коридора бе на не повече от тридесет. Имаше нервиращо бледи сини очи.
— Емилио? Какво става?
Остър, аристократичен глас; къщата трябва да беше нейна. Не я погледнах, отправих въпроса си към Емилио:
— Къде бяхте миналият четвъртък, двадесет и трети януари, денят, в който сестра ми беше убита?
Емилио се обърна към жена си:
— Една моя студентка, Тес Хеминг. Снощи говореха за нея по новините, сещаш ли се?
Къде бях аз, когато новината се бе разпространила? Все още в моргата, с теб? Или край кревата на мама? Емилио прегърна жена си през рамо, гласът му звучеше премерено:
— Това е по-голямата сестра на Тес. Преживява ужасно травмиращ момент… и нервите й не издържат.
Обясняваше за мен. Обясняваше за теб.
— За бога, та Тес ти беше любовница! А мен ме познаваш, защото снощи те хванах да събираш картините си от апартамента й.
Жена му се втренчи в него, изведнъж изражението на лицето й стана уязвимо. Ръката му я обви още по-плътно.
— Тес си падаше по мен. Това е всичко. Беше просто продукт на въображението й. Фантазията излезе извън контрол. Исках да се уверя, че в апартамента й няма нищо, което да е изфабрикувала за мен.
Знаех какво би ти се искало да му кажа в този момент:
— И бебето ли беше продукт на въображението й?
Ръката му продължаваше да прегръща жената, замръзнала на място и онемяла.
— Няма бебе.
Съжалявам. Съжалявам и за следващото.
— Мамо?
По стълбите слизаше малко момиченце. Жената хвана ръчичката на детето.
— Време е за лягане, скъпа.
Веднъж те попитах дали има деца и ти не можеше да повярваш, че изобщо съм ти задала подобен въпрос.
— Разбира се, че няма, Бий.
Подтекстът беше: Разбира се, че няма, защото ако имаше, аз нямаше да спя с него, за каква ме взимаш?
Моралното ти въже може да беше много по-широко от моето, но това е твоята граница и ти никога не би я преминала. Не и след татко. Така че ето какво се беше опитвал да скрие той у дома.
Емилио затръшна вратата в лицето ми, този път силата ми не можеше да конкурира неговата. Чух го как слага веригата.
— Остави мен и семейството ми на мира.
Озовах се сама на прага, закрещях пред вратата. Някак си се бях превърнала в изпаднала в криза луда, докато той бе запазил образа си на невинна жертва, част от преследвано малко семейство, нападнато в прекрасния им старинен дом. Знам, вчера бях използвала реплики от телевизионно шоу за ченгета, днес превключих на вълна Холивуд. Но истинският живот, или поне моят истински живот, не ме беше подсигурил с какъвто и да е модел за онова, което се случваше.
Зачаках в предната градина. Стана тъмно и много студено. В този заснежен двор на непознат, в който нямаше нищо познато за мен, в главата ми беззвучно се въртяха коледни песни. Ти винаги беше харесвала радостните мелодии за празнуване, подаръци и добро настроение. Аз винаги предпочитах по-бавните: „Тиха нощ, свята нощ“ и други подобни. Този път беше:
Допреди това не бях осъзнавала, че това е песен на опечалените.
Жената на Емилио излезе от къщата, прекъсвайки нямото ми соло. Една лампа автоматично се включи и освети пътя й към мен. Предположих, че идва да успокои лудата маниачка в градината, преди да е изпаднала в истерия.
— По-рано не ни запознаха. Аз съм Синтия.
Може би спокойствието е заложено в гените на аристокрацията. Осъзнах, че отвръщам на тази странна официална любезност с ръкостискане.
— Биатрис Хеминг.
Тя стисна ръката ми, вместо да я раздруса. Любезността й беше по-топла.
— Много съжалявам за сестра ви. Аз също имам по-малка сестра. — Съчувствието й изглеждаше искрено. — Снощи — продължи тя, — малко след новините, той ми каза, че е забравил лаптопа си в колежа. Скъп е, освен това е важен за работата му, а и той е много убедителен лъжец. Но аз бях видяла лаптопа му в кабинета преди вечеря. Помислих си, че излиза за секс. — Говореше бързо, сякаш имаше нужда да излее натрупалото се в душата й навън и да приключи веднъж завинаги с него. — Знаех за това, разбирате ли, просто не бях му го казвала. Освен това вярвах, че е престанал. Преди месеци. Но така ми се пада. Зная го. Причиних същото на първата му жена. Никога преди не бях осъзнавала напълно през какво е преминала.
Не отвърнах, но усетих, че омеквам към нея в тази така несвойствена ситуация. Лампата отвън угасна и двете останахме заедно в тъмното. Атмосферата бе странно задушевна.
— Какво е станало с бебето им? — попита тя. Не бях мислила за него като за нещо друго, освен като за твоето бебе.
— Умря — отвърнах и въпреки тъмнината ми се стори, че в очите й проблясват сълзи. Зачудих се дали са заради бебето ти или заради проваления й брак.
— Колко голямо е било?
— Умрял е веднага след като се е родил, затова мисля, че няма възраст.
Допълнение към неподвижността на мъртвородените. Видях как ръката й несъзнателно се спуска надолу към корема й. Преди не бях забелязала, че е малко издут, може би беше бременна в петия месец. Тя бързо изтри сълзите си.
— Може би ще се разочаровате да го чуете, но миналия четвъртък Емилио работеше у дома; обикновено му се случва веднъж седмично. Бях с него през целия ден, а след това отидохме на парти. Емилио е слаб, у него не може да се говори за някакъв морал, но не би наранил никого. Поне не физически.