— Да, Илсъм Кети. Разбрахме през изминалата нощ, когато хоут Надина не се върна с генната банка. Всички останали бяха тук в полунощ. Но Кети явно е мислел само, че неговата съпруга ще липсва на сутрешната церемония. Ето защо е изпратил хоут Вио да я замести. Заподозряхме я още в самото начало и не я изпускахме от очи.
— А защо Иван?
— Още не зная. Кети не може да направи така, че съпругата да изчезне, без това да доведе до някакви последици. Предполагам, че е искал да използва братовчед ви, за да снеме по някакъв начин подозрението от себе си.
— Поредният номер, да. Това пасва на неговия modus operandi2. Разбирате, че хоут Вио… е убила ба Лура. По нареждане на Кети.
— Да. — Очите на Райън, гледащи надолу към безчувственото тяло на жената, бяха много студени. — Освен това е предателка на хоут. Това я прави отговорна пред съда на Звездните ясли.
— Тя може да бъде важен свидетел — с мъка произнесе Майлс, — който да снеме обвиненията към Бараяр и мен в изчезването на Великия ключ. Недейте… да предприемете прибързани действия преди да разберем дали ще имаме нужда от нея, а?
— О, преди това имаме много въпроси към нея.
— Значи така… Кети все още държи банката в себе си. Както и Ключа. Освен това е предупреден.
„По дяволите. Кой идиот даде идеята?… О, да! Но не трябва да обвиняваш Иван. Ти самият реши, че връщането на генните банки ще е чудесен ход. Райън също се хвана. Всички сме идиоти.“
— И в ръцете му е съпругата, която знае, че не може да остави жива. Ако приемем, че все още е жива. Не мислех… че ще изпратя хоут Надина право към смъртта й. — Хоут Райън гледаше към стената, избягвайки погледите на Майлс и Пел.
„Нито пък аз.“ Майлс се почувства зле.
— Може да прикрие деянието си в хаоса на събитията, когато те започнат. Но той все още не може да започне въстанието си. — Той направи пауза. — Но би имал нужда от Иван, ако иска по някакъв начин да обвини Бараяр в смъртта й… Не мисля, че тя вече е мъртва. Арестувана на кораба — да. Но не и мъртва. — „Моля те, Господи, само не и мъртва!“ — Знаем и още едно нещо. Хоут Надина успешно е укривала информация от него и дори го е подвеждала. В противен случай не би се опитал да направи това, на което бяхме свидетели.
Всъщност това можеше да бъде доказателство и че хоут Надина е мъртва. Майлс прехапа устни.
— Но сега Кети направи достатъчно грешни стъпки, за да могат обвиненията да бъдат насочени срещу него, а не срещу мен, нали?
— Може би — поколеба се Райън. — Той несъмнено е много умен.
Майлс се загледа в неподвижното кресло, което изглеждаше съвсем обикновено без вълшебната си електронна нимба.
— Ние също. Тези кресла. Някой най-напред трябва да ги зачисли със специален код към собственичките им, нали така? Голяма грешка ли ще бъде, ако предположа, че този някой е Небесната господарка?
— Напълно сте прав, лорд Воркосиган.
— Значи, щом разполагате с кода, вие можете да го прехвърлите към когото и да било.
— Не към когото и да било. Към която и да е хоут-дама.
— Илсъм Кети очаква след церемониите този мехур да се завърне с хоут-дама и бараярски пленник, нали? — Той пое дълбоко въздух. — Е… мисля, че не бива да го разочароваме.
ГЛАВА 14
— Открих Иван, сър. — Майлс се усмихна към комуникационния пулт. Образът зад посланик Воробьов беше неясен, но звуците от бюфета — приглушени гласове и тракане на чинии — се чуваха ясно. — Прави обиколка на Звездните ясли. Ще се забавим известно време, не можем да рискуваме да обидим домакинята. Но ще се помъча да го измъкна и да се срещнем преди края на партито. Един ба ще ни докара обратно при вас.
Воробьов беше повече от щастлив при тези новини.
— Добре. Така и би трябвало. Но полковник Ворийди не е доволен от такива спонтанни промени в една предварително подготвена програма и трябва да кажа, че започвам да се съгласявам с него. Моля ви… не разрешавайте на лорд Ворпатрил да направи нещо неуместно, нали? Хоут не са гем, нали разбирате.
— Да, сър. Иван се държи идеално. Като никога друг път — Иван все още лежеше неподвижен в склада, но възвърналият се цвят на лицето му показваше, че синерджинът е започнал да действа.
— А как е успял да получи това невероятно благоволение? — запита Воробьов.
— О, нали знаете какъв е Иван. За него няма нищо невъзможно. Ще ви обясня по-късно. Сега трябва да вървя.
— Много съм любопитен да разбера — сухо промърмори посланикът. Майлс прекъсна връзката и усмивката изчезна от лицето му.
— Уф. Успяхме да спечелим малко време. Много малко време. Трябва да действаме.